Имаше преди време една смешка, че след афроамериканец, скоро ще се въведе и вагиноамериканец, понеже „жена” съдържа обиден намек за полова принадлежност. Казват ти „жена” или „мъж” и ето, че вече си сложен в категория, казват „дете” и ето пак. А? Казват „същество” и дискриминират растенията…
Искането за нови понятия, които да заменят отрицателно натоварените стари, е логична антидискриминативна стъпка. Трябва ли обаче все някъде да спрем? Колко нови евфемизма могат да понесат обществените настроения, преди да постигнем обратния ефект? Отговорът, разбира се, не е в бройката. Както винаги, когато става дума за думи, отговорът е в говорещия.
Новите думи или изборът на по-малко изтъркани стари думи да наречем различни групи хора има за цел да извикаме представа, различна от досегашната обидна. В анатомията на думата, освен нейните букви и звуци, които я оформят като единица, участва и въпросната представа. На семиотичен език това са означаващо и означаемо. Означаващото е например „хляб” — х-л-я-б, означаемото е мекото тестено нещо, което изгрява в мислите ни, когато чуем или прочетем съчетанието на тези четири букви. Дума „хляб” има на (почти) всички езици, но всеки си представя хляба на своята земя – бухнал или сплескан, пшеничен, царевичен или ръжен, безквасен и т.н. – и макар да имаме дословен превод за думата, ето че означаемите са различни.Там е и една от трудностите в ученето на думи от чужд език – различни са не просто означаващите, а и означаемите. Повече отколкото за хляба, това важи за абстрактни или социални понятия – свобода, избор, брак, управление. Или пък думата „яко” – имало я е и преди, има я и сега, но различните поколения влагат различно нещо в нея. Нови означаеми идват винаги с новите поколения.
Там е тънкостта и с думите, които да ползваме, за да назовем негрите, хомосексуалните и като цяло различните по някакъв признак от доминиращото мнозинство. Формалните изисквания на политическата коректност към означаващото се обезсмислят, ако старите означаеми остават непокътнати. В стремежа да надмогне факта, че сюжетът често е точно такъв – старите обидни представи са си все там – политическата коректност гледа да навакса на думи. Да си негър в България не те прави афроамериканец. Първо защото не сме в Америка, второ защото тук негър не е обидно поради липсата на многогодишните наслагвания от отвъд океана. Също така: Това, че ще кажеш „гей”, а не „обратен” не те прави коректен, ако изречението предлага ограничаване на правата. Всъщност говорещите много добре знаят това и понякога се забавляват със симулиране на политическа коректност и доволна усмивка „е, какво толкова, нали е ок да кажеш гей, сега и това ли не е ок вече”. Хаха, много оригинално.
В допълнение съществува още боязливото и напълно погрешно разбиране, че политическата коректност се състои в отричане на реалните проблеми или премълчаване на напреженията между различни групи. Да в България има етническа престъпност. Тя е ромска или циганска. Не е толкова важно как ще я наречете на фона на това как ще си я обясните. Ако я наречете „ромска” и я обясните с гена, ако кажете, че например осиновяването е опасно, защото може да ти дадат „ромче” или кажете друго подобно нещо, то вие ползвате грешно означаващо. Вашите представи клонят към расизъм и са по-скоро като за думата „мангалче”.
Да си политически коректен не значи да кажеш, че ромска престъпност не съществува. Напротив, съществува. И е част от по-голямата картина на широката ромска бедност, преобладаващото в етноса ниско образование и абсолютното оттегляне на държавата от разрешаването на разнообразните проблеми. Това твърдение е коректно във всеки смисъл на думата. Също така то не ангажира нито един конкретен представител на ромския етнос да е задължително престъпник, необразован или беден.
Да си политически коректен не е в разрез с това да си конкретен. Означава, че умееш да не си злобен и че не запълваш това, което не знаеш за живота на различни групи с човеконенавистни обяснения. Подмяната на досегашните оскърбителни и принизяващи представи с нови безпристрастни такива е същинската невъзможна мисия на политическата коректност. Това, което наблюдаваме, е генерална подмяна на идеята за нови означаеми от нови означаващи и бълване на кухи фрази като страничен ефект.
За да завърша, ще дам пример с България и българите така, както могат да бъдат изговорени между западноевропейци: „България е най-бедната страна в ЕС” или „тия са страшни социалистически мизерници”. Сами виждате кое е вярното, кое е конкретното, кое е гадното и защо ако става дума за нас, предпочитаме да е коректно. Ако толкова години след рухването на желязната завеса все още за нас тук на Запад мислят както едно време, ние се дразним и ги определяме за задръстеняци. По същия начин искането за политическа коректност вътре в нашето общество цели да ни доближи до стандартите на днешния ден. А основната идея е думите да са следствие от представите.
