Понеже вече чувам как ми обясняват, че не съм си направила проучването добре, бързам да кажа, че не претендирам за пророчества. Просто ей така си представете някои от глупостите, хрумките, полезните или зловредните неща, които технологиите ще направят или даже вече са направили възможни. Някои ще са никому ненужни като машинката, която има копче и капак, а щом натиснеш копчето, за да я включиш, изпод капака излиза автоматична ръчичка, която я спира. И това е цялата машина…. Отвъд този етюд по автоматизация, други хрумки от технологичния напредък биха били комично-зловещи или чисто зловещи. Изобщо не е невъзможно някой някъде вече да е направил филми или разкази точно с някое от следващите или пък кротко да работи по тях в лаборатория/гараж/бункер:
IoT протези
Дали говорим за 3D принтирана сърдечна клапа или за бионично стъпало, няма причина връзката с интернет за такива телесни части да е невъзможна в епохата на IoT. Нормално е да предположим, че по етични причини изобретяването и производството им е редно да са забранени. Но кога ли забраните са спирали напора на възможното?! IP адрес и приложение за отдалечено управление през мобилно устройство допълват картината. Целта може първоначално да се обяви като възможност лекуващият екип да ви осигури наблюдение в сто процента от времето и гаранция, че всичко ще е ОК. Може даже да има софтуер, който следи някои параметри на протезите и непрекъснато ги коригира според зададен модел, който (не бойте се) отчита нивата на кръвното, на захарта и осемнайсет различни хормона, докато компютрите са осигурени с (не бойте се) електрозахранване от две подстанции, фотоволтаици на покрива и три ups-a. Няма място за грешка! Ако не друго, поне си струва като идея за антиутопичен сюжет, в който доктор Менгеле от бъдещето може да накара комплексно протезиран пациент с управляеми крака/ръце да убие някого. Оттук нататък всеки може да измисли сам още много подобни хубости. Някъде в края на развинтеното въображение е елитен спецотряд от живи дронове, управляван от геймъри-военни.
Безкраен лист синтетично месо
Това е една съвсем различна посока, но отново сме в сивата зона, наречена „граница на живото”. Доколкото думата „отдавна” вече може да обозначава произволно къс времеви период, то над синтетичното месо се работи отдавна. Когато нещата достигнат до икономически изгоден вариант за производство и подминат дебата за това дали да се яде изкуствено месо е по-лошо или по-добре от истинско, фабриките ще заработят. Тогава най-накрая ще имаме листове месо, които можем да поръчаме по форма и размер, все едно са листове тесто.
Освен потенциалa за нови нелепи Гинес рекорди, който ще се отприщи, за радост на потребителя ще завалят и нови продукти. Три метра бонфиле за празника, когато сме настроени битово, а пържоли, овкусени не само отгоре, но и между мускулните влакна – когато ни привлича научно обоснованата кулинария. За десет метрова сватбарска маса вече ще можем да поръчаме подобаващо плато, а хоум шопинг-ът веднага ще ни предложи и произволно дългата сглобяема модулна посуда от бамбук, която има и ъглов елемент, за да пасне на всяка трапеза. Ако решите да докупите след време, няма проблем – всички модули пасват един към друг, а патентованата система за сглобка гарантира, че сосовете няма да подлизват.
Смарт каска
Представете си каска, която следи мозъчната активност на работника и „докладва” на шефа, а той получава аларма, когато някой от екипа е депресиран. Ето това е ново ниво на корпоративна социална отговорност. Още по-ценно ще е за военна употреба. Абсурдно, може би, но почакайте – вече е факт. Ето линк, не пропускайте, обещавам, че си струва.
Докато човечеството мечтаеше за робота, който да му е приятел, враг и наследник, бял свят видя роботът-прахосмукачка. Това е съвсем нормална стъпка по пътя на технологичното развитие, изобщо не казвам, че е лошо. Има ли кой да плати за продуктите на една вече възможна технология, те съвсем закономерно възникват. Пътят на прогреса никога не е бил права линия, насочена директно в бъдещето, без разклонения. Ето защо и потребителският разкош, възникващ с него, може да се окаже полезен с някои от наглед абсурдните си хрумвания. Може обаче и да разфокусира всеобщите технологични усилия и да ги прати във все по-грешни посоки. Грешни или не, това се разбира в последствие, когато дойдат обстоятелства, под чийто напор човекът се нуждае от цялата си възможна изобретателност. А дотогава, факт е, че едно по едно днес възможно става невъобразимото.
