Проследихте ли последния дебат за това дали с отнемането на деца в Норвегия има някакъв проблем или не? Или предпоследния с българските превозвачи и така наречения пакет мобилност “Макрон”? Ако мислите, че по това с децата и по това с мобилността всичко е точно, а само медиите и политиците се опитват да трупат дивиденти, няма нужда да питаме какво мислите за т.нар. двоен стандарт при храните – всичко е ясно.
Но нещата стоят пак така и ако сте твърдо против Истанбулската конвенция плюс считате, че бежанците са като цяло терористи. В този случай може да се предвиди как ползвате думите “грантаджии” и “соросоиди”. И също ще е ясно, че за двойния стандарт при храните ще сте на мнение, обратното на това в горния параграф.
Или може би тези обобщения не важат лично за вас, както не важат за още много хора, мисля и за мен. Но отдавна почнаха да важат за значим брой публични говорители и все по-значим брой позиции, на които се натъкваме. Под “публични” имам предвид различни лидери на мнение – университетски преподаватели, журналисти, анализатори или просто хора с много последователи в социалните мрежи. Който е про-западен, сякаш за чест и слава трябва да защити всяка практика, идваща от западна държава и да напомни, че всички, които не са на неговото мнение, са или рубладжии, или страдат от интелектуален дефицит. Когато говорим за журналисти, задължително намесваме и липсата на професионализъм. Отново и обратното – който заема критическа позиция спрямо Запада или открито припознава българския интерес по-скоро в орбитата на Русия, прекалено често е и готов веднага да стигне до крайни твърдения и да повярва на всичко най-лошо за западните общества, плюс естествено да не забравяме отново да се съмнява, че щом не сме на неговото мнение, вероятно сме финансово мотивирани. Аз лично видях културолози да говорят за това, че на нашите шофьори просто не им се следват правила, а инженери да разкриват тънки юридически уловки в Конвенцията. Рисковете на свободата на словото, предполагам, все пак те са за предпочитане пред цензурата.
Дали Конвенцията има слаби места? Вероятно. Дали сред бежанците има социопати – категорично, има ги и сред местните. Възможно ли е дори българските социални служби да биха отнели децата на някое от пострадалите български семейства в Норвегия? Не е невъзможно. И правилата за товарни превози най-вероятно се нуждаят от осъвременяване, също така. Въпреки това няма как да не признаем, че функционира все същият устойчив модел за потърпевшите като предполагаемо виновни. Във всички посочени случаи става дума за форми на защита и превенция на рискове – за личния живот или бизнеса, за оцеляването като човек или физическото оцеляване. Щом търсят защита, ще да са виновни, веднага казва някой глас, обоснован с моделите в които вярва, в името на които е готов да търси, набира и интерпретира данни, да гради логически вериги, да открива свидетели – един местен учител, библиотекар, двоен агент-клошар, все тая… Желанието една реалност да бъде отречена, а друга наложена, е видно и в двата лагера, а парадоксът идва от това, че противоположните по смисъл убеждения се разгръщат чрез сходни модели. Всичко това е в пълно съответствие с класическите изследвания на масовата комуникация. Изучавайки реакциите на публиката, изследователката Елизабет Ноел Нойман достига до заключението, че информацията до такава степен се пречупва през съществуващото мнение на индивида, че чрез средствата за масова информация не се достига до промяна на установките, а до затвърждаването им (“установки” е употребеният преводен термин).
Разбира се, политическата мистификация е част от пейзажа и това често ни обърква допълнително. Но освен да имаме едно наум за това кой би спечелил от дадена публична лъжа, нека не забравяме, че всички общества са изградени от хора с недостатъци и организации с интереси. Един е колонизирал и извършвал геноцид, друг е убивал в името на бог и е горил вещици, трети е клал собствения си народ и го е държал на каишка, а днес всички заедно участват във войни, продават оръжие и ползват нефт и газ, макар в някои части на света да се живее по-добре, отколко в други. Нека не забравяме едно – независимо от кой лагер сме, истината не прощава. Така че, винаги е добре да се опитваме да я видим, дори когато противоречи на мненията ни.
