Родителската среща започва от 60 лв., чували сте вица сигурно. В реалността повечето хора не са съвсем наясно за какво се дават тези пари, ясно е само, че “трябва”. Ето отговорът – от 1 до 4 клас тези пари се дават за тухла четворка, която малките ученици да носят всеки ден на малките си гръбчета и с която после вкъщи да работят прилежно до към 8:00 часа всяка вечер. Думата тухла може да заменим с израза “комплект помагала”, но и той не е съвсем точен, защото “помагало” следва да е нещо, което помага и от което има нужда.
В системата на българското средно образование за учениците от начален етап – 1-4 клас – са осигурени всички учебници и учебни тетрадки. Това е факт, който повечето родители на малки ученици не осъзнават напълно, когато още на първата за годината родителска среща им се поиска най-важното – парите за помагалата. Сумата не е кощунствено голяма (най-често между 50 и 75 лв.), дава се веднъж на учебна година, за детето е, за учението….а и не ни занимават да ходим да купуваме разни работи, така си казва човек и нещата звучат повече от разумно. Никой обаче не ни дава листовката със ситния шрифт, в която биха били записани следните факти, ако такава листовка съществуваше:
- Всичко необходимо е осигурено в комплекта, раздаван безплатно, а закупуваните помагала не са учебни тетрадки. Това са допълнителни материали – представете си го като втора и трета учебна тетрадка, допълнителен учебник и т.н. Помагалата за начален етап дублират учебното съдържание от безплатно осигурените учебници и учебни тетрадки и учениците решават просто по-голям обем от еднотипни задачи;
- С повече помагала със сигурност ще попадате често в ситуация на писане до късно на поредно домашно или на забележки “без домашно”, а съвсем нормалната любознателност на детето към учебния материал лесно ще бъде заменена от досада;
- Обемът и теглото на хартията в чантата на детето ви ще се удвои, защото домашните, написани в помагалата, се представят на учителя, а се дописват вкъщи, просто няма как да не ги носите насам и натам;
- Образованието в България е безплатно, а във възрастта, за която говорим – и задължително. Ако детето ви не тръгне на училище, ще ви издирят властите. Има нормативни документи, които ви задължават да осигурите образование за децата си, но няма такива, които ви задължават да плащате за това. Т.е. невъзможно е закупуването на комплект помагала да е задължително от правна гледна точка.
Всичко описано представлява по същество търговска, а не образователна дейност. При цена на комплект от 60 лв. за класове от “а” до “г” за възраст от 1 до 4 клас и при 24 ученика в паралелка само едно училище осигурява сумата от 23 040 лв. за търговците на помагала, като тук говорим само за начален етап. Сега си представете тези 23 040 лв. умножени в национален мащаб и добивате представа за размера на този бизнес. С учениците нагоре нещата стават по-сложни, защото атласите и учебните тетрадки вече не се предоставят от държавата. В интерес на истината е важно да посочим, че не всички училища работят с помагала за начален етап, а някои избират целево съвсем малка бройка. Практиката на организирано закупуване на комплекти обаче е доста разпространена и по груба оценка засяга поне половината училища в София, както и доста училища в по-големите градове в страната. Един от основните критерии е платежоспособността – там, където се предполага, че семействата могат да си го позволят, натискът да се купува е по-голям.

“Какво става ако не ги купим”, можете да попитате спокойно. “Ами то няма как да ви задължим”, обикновено отговарят, защото е точно така. “Ама детето няма да може да работи в час, в занималня”, поясняват… или ще изостава от другите, мисли си родителят, ще го избутват в периферията на учебния процес, ще го карат да се чувства неудобно, че всеки ден е без нещо, което се изисква. И така на практика родителите се оказват задължени на тази покупка с всичките й странични ефекти.
Преди да се захвана с темата, се свързах с няколко неправителствени организации и разговарях с родители, подавали жалби. Когато се говори в училище, обикновено представят версията, че тези неща “ги спускат отгоре”. От инспектората и МОН пък са категорични, че всяко училище избира само, а те от своя страна могат да дадат само общи препоръки. Така топката се подхвърля до безкрай, докато децата пишат и носят и пак пишат и пак носят, а родителската среща започва пак от 60 лв.
Макар и независимите специалисти в бранша да не са съвсем единомислени, никой не подкрепя така описания модел. “Учебният материал в учебника и учебната тетрадка по всеки предмет в официалния комплект учебници за учениците от 1 до 4 клас е напълно достатъчен за един успешен учебен процес. Няма нужда от допълнителни помагала, които само увеличават тежестта на чантите и натоварват децата с излишно големи домашни работи.” е становището на Фондация за европейско образование. “Всеки учител трябва да може във всеки конкретен клас да аргументира точния избор на всяко едно помагало, според образователната цел на която то служи и резултатите, които се очаква да се постигнат от работата с него. Спускането на цял комплект на общо основание и без прозрачност не е добра практика”, споделят от Асоциация Родители. В допълнение всичко това е и косвена спънка пред дигитализацията на учебното съдържание, защото бизнес интересът е противоположен.
Вече близо три десетилетия българската образователната система, както и всичко останало в държавата, е в постоянно състояние на преход без ясна визия и под влиянието на всякакви интереси. За да бъде тя най-накрая преосмислена, предефинирана и преизградена, е необходимо колективно съзнателно усилие от обществото като цяло с активна позиция и подкрепа от все повече родители и организации. Често срещаната позиция „аз няма какво да направя” не е съвсем вярна. Наше право, но и задължение, е да предотвратим прекомерното физическо и психическо натоварване на децата, което в случая с помагалата ни струва и пари. Няма никакво значение, че ако купим 24 тухли за целия клас накуп, ще ни ги дадат с отстъпка – тези тухли просто не са ни нужни и е важно да го заявим. Това, което можем практически да направим, когато обявят исканата сума, е следното:
- да поискаме обосновка за всяко помагало поотделно и с оглед на времето в час и общата бройка помагала;
- да се поинтересуваме какво различно, което не присъства в безплатния комплект, осигурява всяко едно помагало;
- да обясним на останалите родители в класа, че комплектът от 1 до 4 клас съдържа всички необходими учебници и учебни тетрадки, тъй като хората често не знаят, че той е пълен;
- да предложим закупуването на един комплект помагала за целия клас, който да се ползва от учителите – да дават задачи на дъската, по които децата да работят в обикновените си тетрадки, както и при нужда (което е 3-4 пъти годишно) да правят копия на тестове за целия клас.
Проблема не е в тухлите или 60-те лева, но да издателствата са едни от основните виновници. Разбира се, поради невежеството на обществото и това, че в България образованието не е ценност, никой не пита децата всъщност какво искат и да им се дадат инструменти за промяна на средата им. Масово липсват учители в тази силно феминизирана и застаряваща професия (средна възраст 52), а там където има някой млад човек застанал отпред – основния фактор за каквито и да е резултати, почти никой не го подкрепя.