Наскоро срещнах един ФБ разговор, реещ се из социалния балон, в който ставаше дума за глисти. Неприятна тема, факт, но по-страшното всъщност беше предположението на една от участничките, че май нямало да се наложи да убиват глистите….защото те били от ПРИРОДАТА. С главни букви, защото очевидно в този светоглед не е достатъчно да напишем тази дума само с една главна буква.
Факт е, че в наши дни може да срещнем хора, завършили средно или дори по-високо образование, които считат, че “природата” е винаги правилният избор, каквото и да значи това. Може да е, че не е нужно да миеш ягодите, защото те са “от земята” или може би “от Земята”, важното е, че не са пръскани. Друг път би било, че не е нужно млякото да минава ветеринарно-санитарен контрол, защото го взимаме от една много мила баба – и това е подходящ пример. И както видяхме, може дори да значи, че не е нужно чревните паразити да се унищожават, защото са естествена част от нещата.
Обобщено казано, това е силно буквализиран опит за осмисляне на вредите, предизвикани от човешката дейност. “Чисто и мръсно” или “полезно и вредно” стават синоними на направено от човека или съществуващо в природата, на “изкуствено” и “естествено”, което е почти като добро и зло в абстрактен план. В тази архитектура от понятия злото е свързано с човека, а доброто е атрибут на безсъзнателната природа (или природата с висше съзнание, важна тук е моралната окраска). Очевидно е колко е проблематичен такъв възглед, най-малкото защото самият човек е творение на природата. Парадокс е и това, че очакването е “доброто” (природата) да се грижи и да е най-добрият избор за “злото” (човека).
Прословутото схващане, че природата е в равновесие и се грижи първо и преди всичко за него, е напълно вярно. Един от основните инструменти за постигане на равновесие обаче е естественият подбор. Популациите и разнопосочните им интереси се уравновесяват, защото само най-жизнеспособните и адаптивните оцеляват. Ето защо казваме, че майката природа е кучка (което е един от законите на Мърфи). Представяйки си, че са нейни деца и оставяйки се на грижите й тези, които изповядват описания по-горе светоглед, си представят, че тя ще им даде най-доброто за тях самите. Най-доброто за нея обаче няма как да е най-доброто за тях. Някой добър екземпляр глист например може да е по-важен от болнав човек, имайки предвид генетичното богатство на живота като такъв.
Самата персонификация на природата в майчина роля в наши дни и при нашия начин на живот е крайно наивна метафора. В съвременното масово съзнание родителството има и все повече придобива характеристики, които носят тип грижа, безкрайно различен от хазартната ласка на природата. Органично нейно свойство е не да се грижи за човека според непрестанно зреещите разбирания за родителски капацитет, а да го върти в кръговрата на веществата между триумфа и смъртта в хранителната верига. Ето защо да приказваме за природа и майки днес е по-объркващо от всякога в историята.
С все по-големите щети, които човекът нанася на световната екосистема и свръхмедикализацията, в която често живее, символният капитал на “природата” става все по-съблазнителен. Това е напълно разбираемо явление, тъй като пораженията вече са видими на много места, с просто око и в ежедневния живот. Не се налага да притежаваме специализирано познание, за да оценим, че прогресът в настоящия си вид нанася знчими поражения на околната среда, а понякога и на самите нас. Ето защо протестен вот в подкрепа на “естественото” е напълно естествена реакция. Въпросът обаче е колко зряло е разбирането ни за естественото и природата. Когато този протестен вот се съчетае с малко или никакво разбиране за правилата, които управляват естествения свят и живите същества, то резултатът е налице. Ставаме свидетели на плиткоумни писания, които могат дори да са опасни, ако решим да се поучим от тях, а вероятно и вече са, ако авторите им практикуват това, което проповядват.
Отдалечаването на ежедневния живот от природата, ограничаващо непосредственото познание за нея в наши дни, може да се компенсира единствено с образование. Не се чудете дали урокът за чернодробния метил от прогимназията ви е бил полезен в живота, дали днес да карате детето да го учи и дали утре ще има нужда от уроците по екология в рамките на гимназиалната биология. Дори и нашето образование да не намира най-успешните методики и най-безстресовия път към паметта на ученика, все пак съдържанието му е важно дори за физическото ни добруване. В противен случай в дигиталното бъдеще ни очакват все повече хора с трибуна, несравнимо по-голяма от познанията по въпроси от общ характер.