По-точно става дума за тези скандали, свързани със Стратегията за детето – оттеглената стратегия, да, както и предстоящите законови промени в общо взето нейния дух. Иска ми се веднага да обърна перспективата – от всички нас коментиращите, които по правило нямаме досег с цялата система за грижа извън родното семейство, към тези, които стават нейни клиенти.
В последната една година имах повод да общувам с една самотна майка от София и един самотен баща от Враца – и двамата, попаднали в полезрението на тази система. Контактът ми и с двамата се дължи на техните появи по телевизията, съответно в „Господари на ефира” и „Часът на Милен Цветков”, които появи, не се съмнявайте, са опит да се излезе от пълната безизходица. Макар опитът на двамата със социалните им работници да е бил различен, между двата случая има едно общо нещо. Социалните засилват безизходицата, теглейки детето от ръцете на твоята непригодност….вместо да те подкрепят. Държа да подчертая, че и в двата случая става дума за родители с огромно желание да запазят децата си при себе си и готовност да се борят, да се молят и да „се излагат” по всеки необходим за целта начин. Това са истинските рални хора, на които няма кой да услужи с 500 лв., които нямат живи родители и застраховка в допълнителен здравен фонд, не се интересуват от статистика и научен метод и не четат блогове. Точно като всички нас, които сме обратното обаче, и те се разболяват, и на тях им се случва да ги освободят от работа и тях може да ги блъсне кола в пряк или преносен житейски смисъл. И тогава идва „Закрила на детето”…
Дебатът за качествата и целта на посоката, в която се опитват да тръгнат родните политики по въпроса за родителската компетентност, придоби претенцията да е дебатът между просветените и безпросветните. По същество хора, от чието битие социалните служби никога не биха се заинтересували, наизлязоха с плакати да се карат на Норвегия, която не е и чувала за тях. Същевременно модерните представители на градската десница пък, някъде между тревогите си за лошите практики във Wizz Air и възмущението си за ситуацията на границата с Гърция, се погнусиха публично от това колко са диви инакомислещите им и инакоживеещи сънародници. В това време как ние като общество искаме да подпомогнем хора като описаните по-горе, остана извън полезрението. А там някъде трябва да е смисълът на всички политики, за които се опитваме да се скараме.
Няма логични отговори на основополагащите човешки въпроси зад създаването на тези политики: Защо родното семейство спира да е приоритет, изместено от общата формулировка за семейна и близка до семейна среда (т.е. едно дете все едно дали живее у нас или у вас)? Как ще бъде гарантирано, че ще е защитен най-добрият интерес на затруднените от различни обстоятелства родители и деца – а именно това да останат заедно (например докато самотната майка е в болница, приемната да гледа детето в техния, а не в своя дом и да го води на свиждане)? Как и с какъв ресурс ще се действа в ромските махали и други сегрегирани общности с повишен риск (дали социалните ще влезат в гетата да приложат строгостта на която и да е стратегия или закон)? Как ще бъде устроено целеполагането за извеждане на деца, защото нали знаете….има ли финансов механизъм, има и таргети, реализации и т.н. …
Системата на приемната грижа е достижение в сравнение с отглеждането в институция и за изграждането й дотук в България е хвърлен огромен труд и отдаденост. Въпреки това липсата на човещина и рефлексия в политиките за децата не могат да се скрият в битката между два вида пропаганда – тази на опростенческите страхове срещу тази на „аз съм от умните, оправяй се”. Представете си, че вие сте клиент на системата и тогава решете каква е редно да бъде. Ако утре една кола помете друга, всеки от нас може да остане изведнъж без повечето от нещата и хората, на които разчита, за да отлежда децата си. Каква система бихме искали тогава?
***
Извън основната нишка на тескта е важно да се посочи, че малтретирането и сексуалните посегателства над деца отдавна представляват състав на престъпление. Не/допускането и не/наказването им и сега не е проблем от законодателно естество.