Поезия

Стихотворение от трима мъртви и един жив поет

Над сънния Люлин, прибулен с воала на здрач тъмносин, друго – смятат – било би, ако авторът бъдел

способен следсмъртно все пак да събира пожар от злато и рубин.

И превечер летна наметна пак с траурен плащ рамена. А нашата бликаща младост, която раздрусва света?

Активен безполов живот продуктивен – като че там сте били…

Какъв ти тук ужас, той пеел човека, това е прекрасно, нали.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *