Мислите ли, че е възможно човек да завърши университет в Америка само с плащане, един вид по втория начин? Може би по-обикновен университет, може би по-елитен, или пък някоя англоезична програма в коя да е държава със считано за добро образование, но важното е – без да научи нищо и без да се постарае да се потруди за изпитите си, как мислите?
Отговорът е, да, може. Просто не точно по начина, който ни хрумва първо, бидейки българи. Пътят е през чудото на технологиите и свободния пазар. Сетете се за онлайн платформите от типа на AirBNB, Uber и т.н., които свързват хората така, че един, който търси нещо и друг, който го предлага, да могат да се намерят в мрежата. Сега си представете как някой, който иска да му напишат курсовия проект, дипломната работа или да му вземат изпита за точно 120 минути сесия онлайн, може да стигне до хора, които искат да пишат курсови и дипломни работи и да взимат изпити онлайн.
Ще кажете, че това винаги се е случвало и че винаги е имало кой да плати на друг, за да се яви и т.н., но всъщност става дума за нещо доста по-организирано и развито. Следва моят скромен, но много показателен опит за това как аз се запознах с този бизнес сегмент, защото тази дейност в момента е точно това – бизнес и то с доста благовидно лице.
Преди време имах план да променя житейската си ситуация и да се разделя с корпоративния живот, като организирам ежедневието си по-различно чрез фрийланс работа. С намерението да започна такава кариера проучих доста неща, избрах сегменти, в които мога да работя успешно и започнах да подавам CV-та и текстове. Повечето от дейностите бяха свързани с писане и преподаване, така че всичко от типа „academic copy writer” беше точно в целта и при цялото ми учудване такива обяви всъщност имаше. Имаше ги включително в българския LinkedIn. Обявата на компанията Livingston Research намерих именно там и именно за тази дейност.
Процесът по подбор беше изцяло автоматизиран и включваше освен подаване на автобиография и попълване на зони на интерес, още тест по английски и тест върху материал от избраните академични сфери. След успешното преминаване на тези тестове системата на компанията отключи за мен казус – есе, което трябваше да се напише със строги академични изисквания за формат и стандарт на цитиране. Трябваше да се намерят и цитират определен тип текстове и да се спазят обем и гледни точки на коментар. Два дни по-късно дойде оценка: Приета сте, честито!
На този етап вече имах подозрение, че всъщност се касае за това да вършиш работата на някакви студенти, на които не им се занимава с това/нямат време/нямат капацитета да го свършат и т.н., но пък интересът ми беше привлечен и реших да завърша процеса. И да, оказа се точно това и то много много по-добре организирано, отколкото би могло да ми хрумне. На сайта на Livingston Research компанията определя себе си като работеща с мисията да разреши проблема с липсата на лично туторство (водене/трениране) за студентите, който е масов в съвременното образование. Преподавателите са малко, студентите много, време за лични обяснения няма. Ако учите дистанционно пък…вие сте сами на себе си, затова – ето подкрепа при нас. Звучи лицеприятно, нали?! При нас можете да намерите помощ със съдържанието, менторство и т.н. Според същия сайт компанията има над 300 служителя и в годините е била работодател за общо над 5000 доволни фрийланс автора. Мотото е „Education Technology Company”.
След като бъде приет, един фрийлансър трябва да попълни профила си така, че ако клиентът е доволен лично от него в няколко поредни услуги, да може да избира пак лично него. Това, веднага поясняват, е свързано с по-висока такса за всяка поръчка. Профилът ви трябва да показва ваша истинска снимка, но да е с име, звучащо американски. Както китайците, които работят в европейски корпорации, например, си избират произносими за европейците псевдоними…. След като първо си написах Калина, профилът ми беше отхвърлен и администратор ми върна искането да избера име, което звучи американски, защото това създава доверие у клиента. Като Кели вече можех да продължа натам. Посочваш образования, титли и т.н., защото това също е от значение за личните поръчки, после се запознаваш с инструкциите как се работи с тези клиенти и – воала! – вече имаш достъп до списъка с поръчки, които чакат някой да ги обработи – качествено и в срок.
Инструкциите изпаряват всяко съмнение, което кандидатът може да е имал за естеството на дейност. Самоличността на клиента не ни е известна и няма да ни бъде. Университетът му не ни е известен и няма да ни бъде. Имаме ангажимента да не разгласяваме нищо, а ако направим нещо от това публично, акаунтът ни ще бъде деактивиран. Длъжни сме да спазим всички изисквания на университета на клиента, а ако не ги спазим, работата не се заплаща. Ако закъснеем, работата не се заплаща. Предаваме работите във вид, който е готов направо за предаване към университета, защото клиентската удовлетвореност е наше знаме и цел! Към всяка задача има точен академичен стандарт, който трябва да се спази – един от два-трите популярни формата, с които работят академичните институции. Ангажимент на автора е обаче да провери и спази всичко за конкретната поръчка. Клиентите, на този фон, нямат особен ангажимент при качването на заданията – логично….те не са по ангажиментите. Безобразно изглеждащи криви снимки на откъснат лист от тетрадка, на който са записани някакви инструкции, качен три пъти…съвсем обичайно задание, всичко е наред. Не бих се учудила, ако всъщност някой от наетия персонал отговаря за това да провери с кой академичен стандарт работи съответния университет/специалност на клиента и го дописва допълнително в поръчката. Готовите поръчки се качват на определено място в платформата, откъдето след проверки, клиентът може да ги получи. Авторът получава пари, ако всичко е наред, а междувременно има и автоматична проверка за плагиатство. Ето например в нечия дисертация по психология има пробелм, който вие може да отстраните срещу хонорар от 5 долара и 85 цента.
С амбицията да се пробвам, а и да видя малко по-добре за какво става въпрос, изпълних три поръчки. След прецизния подбор бях доста изненадана да видя, че предлаганото заплащане, е доста ниско, съотнесено към труда, но обещанието беше с покачване на рейтинга ти в платформата да изкарваш повече. Кратко есе от триста думи с разумен срок за изпълнение от 2-3 дни можеше да е дори 3-4 долара. По десетина долара бяха малко по-дълги работи за този срок или къси работи, но за срок от десетина часа. За любопитните ще кажа, че първата ми поръчка претърпя глоба и съответно не беше заплатена, но така се учи човек, нали ха-ха. Втората и третата бяха приети, но т.к. не достигнах нивото за първо изплащане на хонорар, така и останаха подарък. За платформата разбира се, не за крайния клиент.
Някои биха предположили, че схемата работи предимно при хуманитарни дисциплини или само за курсови проекти, но не бързайте…теми по Aerospace engineering, Mechanical engineering и т.н. се предлагаха всеки ден в платформата, както и онлайн изпити, при които решаваш задачи за срок от точно 60 или 120 минути, след което тестът се прекратява сам – математика, физика, всичко що е висше образование. Инструкциите за авторите включваха точни насоки за работа през VPN, за да не може университета на клиента да установи пробива, а тези, които не ги спазват, биват разбира се изключени, защото компрометират компанията и услугите й. Този род поръчки достигаха дори 25 долара единична цена – рекордно ниво за това, което аз видях в платформата. На този скрийшот може да се види потокът от отворени поръчки, между които фрийлансърите могат да избират. Този поток беше много динамичен – поръчки се появяваха и изчезваха постоянно основно в часовете от деня по американските часови зони.
След всичко видяно, работата със съпорта на компанията и опита от моите три изпълнени поръчки, започнах да сглобявам следната картина, която е по-скоро мнение, отколкото факт, но, струва ми се, доста обосновано мнение:
– маржът е със сигурност повече от разумен, абсурдно е да мислим, че за 3-4 долара хонорар към автора, студентът-клиент плаща по-малко от 30-40;
– сроковете за авторите са много скъсени, т.к. непредаването навреме е бизнес риск и трябва да е сигурно, че ако някой новак закъснее, то проверен човек ще изработи поръчката и за всичко това ще има достатъчно време;
– бизнесът на точно този сайт вероятно се върти някъде в Русия/Украйна (съдейки по имената на всички лица за контакт) и България/Македония биха били най-западните точки, при които хонорарите да могат да привлекат фрийлансъри с нужната квалификация. Убеждението ми е, че и тук е доста спорно, т.к. за съществено по-неквалифицирана работа у нас с лекота може да се вземе по-добра надница, а и обявата в LinkedIn преседя почти през целия активен за студентите сезон, т.е. очакваните бройки автори от България явно не са били попълнени бързо;
– бизнесът е изграден от хора с опит в корпоративна среда, ИТ или съпорт. Цялата корпоративна култура, стил на общуване и автоматизирани инструменти, изцяло напомнят аурата на глобалните компании с тикетите, поддръжката и т.н. Не може да се прецени дали декларираните 300 души нает персонал отговарят на истината, но фактът, че има проверки и действия, които се правят от човек, а не само автоматично, е несъмнен за мен след личното ми участие.
Размерът на този бранш няма как да бъде оценен от погледа, който имам аз, но търсейки съвсем друг тип задачи в американски платформи за дистанционна работа, открих още няколко компании, които предлагат абсолютно същата услуга и то по същия начин: Платформа, клиентска удовлетвореност, но никакъв личен контакт с клиента, срокове, събиране на точки и рейтинг за авторите, схема с нарастване на хонорарите и бонуси за брой успешно завършени поръчки, ясни правила за всичко и редица автоматизации в рамките на целия процес. В някои от тях изрично беше посочено, че обявата е предназначена за фрийлансъри от Африка. Уточнението беше, че се приемат кандидатури от всякакви територии, но с приоритет африкански. Имайки предвид нуждата от конкурентни крайни цени към студентите и добър марж, изобщо не е учудващо, че „производственият“ разход трябва да е изпилен до крайност, което прави надниците атрактивни за автори от краен брой територии. Почти изпитах гордост да видя, че Източна Европа не е таргетирана…
Не съм склонна да мисля, че с две-три седмичната си афера с тази дейност съм видяла всички компании в бранша, дори напротив. Много по-склонна съм да мисля, че съм видяла няколко от по-голямо множество. Нямам и никаква идея как става поръчката от другата страна, но логиката сочи, че и да има бранд, за клиента той е съвсем различен от този, под който работят фрийлансърите, а може и брандигът да е целенасочено избегнат. Предположението ми би било, че за да влезеш в системата като клиент и да даваш поръчки, е възможно да се иска потвърждение от някой, който вече е член, както и че за първите няколко поръчки предплатата е 100%, докато натрупаш клиентски рейтинг. Или поне, аз така бих го направила, възможно и реално да е доста по-различно. Самата аз не успях да стигна до някой, който е ползвал услугата от другата страна. Едно просто търсене в Google със заявка „взимане на изпит вместо друг човек“ или „взимане на изпит от мое име“ (на английски) дава много резултати, които казват „Ела при нас, предлагаме тази услуга!“, но на първо четене нито един резултат „Как аз да изкарвам пари от това“. В зависимост от точната заявка може и да попаднете на новини за това как да се защитим, ако ни хванат да го правим или пък за съдебни дела по темата, предупреждения и т.н. И едно е несъмнено – за студентите това е незаконно, което именно налага изключителната поверителност.
И сега малко изводи и широки спекулации:
– да правиш нещо, предназначено за една територия, от друга територия дава огромна гъвкавост в полето между крайна цена и разход за труд. Бих казала дори, това е основата на този бизнес, но и на много други в наши дни;
– знанията в днешния свят очевидно струват доста по-евтино или доста по-скъпо, зависи от стандарта на живот в страната на този, който е носител на съответните знания;
– обслужването на нуждите и/или мързела на по-състоятелния винаги е било и винаги ще бъде извор на бизнес ниши – едва ли доскоро сме подозирали, че точно посоченият бизнес е възможен;
– няма как бързо и лесно да се оцени ефектът от всичко това върху образованието в световен мащаб или по страни, но ясното е, че колкото по-развит става бранша, толкова по-зле за абстрактната идея за познание в света;
– по абсурден начин тази дейност предлага на фрийлансърите едновременно включване и изключване, зависи само през кой ключ решим да я четем;
– образованието по къснокапиталистически модел, въпреки всичките си изисквания към студентите, наистина е заплашето от това да деградира до чиста бизнес практика без друга вътрешна стойност.
В скромната си преподавателска практика у нас ужасно бързо установих, че даването на писмени домашни не е добър вариант – още първия път прочетох няколко абсолютно еднакви абзаца в различни работи и просто повече не дадох такава задача. Да, методите за скалъпване на работи и зрелостта на средата може и да са различни, но дълбоката мотивация е същата. В зрелия си вариант нещата са още по-зле, защото дори не им се налага да правят copy-paste и да го композират в текст, а получават всичко абсолютно готово и само трябва да натиснат send. Въпреки че по много причини устните изпитвания не са предпочитани, всъщност те са единственият начин да се избегне всичко това. Аз лично ги практикувам под формата на избрана тема, за която студентите са работили и са подготвени, но която представят на живо – със своя изказ, с подкрепата на файл-презентация, който са си подготвили и с възможността за дискусия и въпроси. Единствените писмени работи, които бих зачела, са такива, при които студентите пишат пред мен по тема, формулирана в момента на място. При малки групи и дефинирани полета на интерес за всеки от групата, дори задавам различна тема на всеки, за да се избегне възможността „да си помагат“, но всички да могат да покажат мислене, боравене с концепции, които ще им трябват по-натам и т.н.
Представете си какъв трябва да е пазарът и колко трябва да е обемът на поръчките, за да може да се издържа цял един бранш от множество компании, всяка от които неминуемо има и фрийлансъри, и нает персонал. Представете си сега колко ненаучени уроци по социология, психология, химия, механика и т.н. и т.н. стоят зад тази практика. Получаването на диплома по този механизъм означава сериозна профанизация сред дипломираните, а мисълта за това как бизнесите маркетират и разработват нишите си настойчиво предлага извода, че обемът на тази профанизация само и единствено ще расте. Днес си клиент за едно, с което бързаш, утре можеш да вземеш отстъпка, следващият семестър е достатъчно да си отделил парите, не е нужно да се обясняваш с мама и татко – съвременният свят предлага дискретност и клиентска удовлетвореност. Доведи приятел и получи една курсова работа безплатно, депозирай десет поръчки и вземи следващите 10 с 30% отстъпка и т.н., и т.н. до дипломирането. Ако Кели и Мели, или каквито са там, изкарват високи оценки, всичко е наред. А за това има кой да се погрижи – Knowledge manager, Success manager и други гръмки длъжности, чиято задача е да уеднаквяват стандартите на втория и третия свят с елитните нужди на първия, разбира се, защото образованието тук е едно, а там съвсем друго или поне такива са рефлексите ни.
В течение на моя опит по темата и търсенето на съвсем други фрийланс проекти се появи възможността да променя корпоративното си битие точно по начина, който търсех и нуждата от други търсения отпадна. Междувременно обаче се срещнах с този неочакван нов свят на обмен на знания като услуга. Какво причиняват модерните методи на образованието и в настоящата ситуация – локдауните – ще разберем след време. Тези мисли достигат до вас чрез дигиталната среда и аз определено не я отричам, но както и във всичко друго, ако не я балансираме с живата среда – нещата започват да става симулация.