Дежурният погледна вяло към ръкава на галактиката, който се виждаше в илюминатора. От толкова цикли беше тук, а все още не можеше да представи никакъв резултат. От противоположния ръкав постоянно излизаха резултати, да не говорим за системите, разположени около центъра на галактиката. Все пак имаше усещането, че му харесва да гледа към ръкава, особено, когато позицията на кораба позволяваше да види как светещата му нишка се протяга в пространството напред, където не знаеха какво точно има. Може би действаше някакъв закон за разпределението на цивилизациите в галактическите ръкави, който все още им убягваше. Другото възможно обяснение, разбира се, щеше да бъде, че неговото търсене е некадърно, но собствените му калкулации не предполагаха такава развръзка. Очевидно и калкулациите на началството сочеха същото, иначе отдавна щеше да е изведен от проекта „Издирване на биологично съзнание“.
Преди над 300 цикъла бяха изчислили, че за силен скок напред необходима стъпка е окончателното разделяне с биологичната материя, която и без това създаваше толкова затруднения. Така и така естественият свят на тяхната планета отдавна вече не съществуваше извън лабораториите, които им помагаха да поддържат собствените си биологични елементи. Пълният преход беше въпрос на неизбежност, която те избраха да прегърнат, защото другият вариант беше да се страхуват от нея. По-късно обаче беше дошла неприятната изненада: Сега всички изчисления сочеха, че се налага да намерят разумни същества, които са все още изцяло биологични, от които да „заемат“ малко естествен материал. Някой си беше позволил да закръгли осемнадесетия знак след десетичната запетая до нещо по-изчистено и петдесет цикъла по-късно започна да ги грози състояние, което не бяха предвидили – доброволен отказ от съществуване. Не им беше съвсем ясно защо съзнанията им страдаха от тази липса на биология, но усещането за пълно безсмислие беше познато за всички. Всеобщо признатата истина сега беше, че една малка стъпка назад ще се окаже правилна. Все пак пътят на развитието не беше права линия без завои и те добре го знаеха.
Докато беше зает с вероятностни изчисления за разпределението на цивилизациите в галактическите ръкави, дежурният получи известие за невероятното: Сензорите бяха засекли апарат, несъмнено създаден от цивилизация. Основният им метод на търсене в ръкавите беше именно улавянето на сигнали и апарати, напуснали пределите на звездната система, от която са излъчени. Все още не умееха да намират апарати в по-голяма близост до звезди, когато търсеха от такова разстояние, но сензорите за дълбоко сканиране вършеха чудесна работа, ако артефактът се намираше вече извън рождената си система. Оборудването очакваше отговора на дежурния: Да всмуче ли апарата за доставка или не? НО ДА, РАЗБИРА СЕ!!! Какво имаше да се чуди! Вероятно точно сега влизаха в епохата, в която от тази страна на галактиката вече показваха глава извън своите системи. В следващите 20-30 цикъла може би щеше да покаже невероятни резултати, мислеше си дежурният.
След като артефактът беше вече на борда, дежурният се зае с първоначален анализ. Искаше да бъде наясно с максимално много детайли, преди да докладва на началството. Тъй като беше ясно, че те така и така могат да видят всичко, което става на неговия кораб, реши да побърза максимално с калкулациите си, така че да им докладва факти и изводи накуп възможно по-скоро. След цялостното сканиране в апарата се открои неголям елемент без функционална стойност, направен от злато. По повърхността му имаше символи, както и кодирано акустично и визуално съдържание. Дежурният намери това за крайно любопитно, защото този уред беше сякаш предназначен именно за намиране от друга цивилизация. Съществата се бяха представили – изглеждаха дребнички, двуполови, категорично изцяло биологични. В едната си форма бяха по-одялкани, а в другата по-заоблени. Заобленото същество имаше допълнителен малък индивид в средата на тялото си, явно това беше размножаването им. Дежурният ставаше еуфоричен. На една от картинките двете същества бяха сплели излизащи от горната част на тялото им органи и вероятно това беше тяхната копулация. Дежурният се втренчи – не, малкото вече се е образувало в едното родителско тяло, вероятно това не е копулация…въпреки че сплетените органи имаха по пет ресни в края си и това сякаш ги правеше добър избор за копулативен орган. Дежурният намери интереса си към темата за неплодотворен и продължи с лингвистичен анализ.
Апаратът се казваше или Туюшмър, или Вояджър, или Бийдзгър, но фонетиката му създаваше някои затруднения и не можеше да е по-категоричен и да излъчи само една версия за името му. На планетата определено се говореха множество езици, доста различни по структурата си, но като цяло с линеен синтаксис. После се зарови в биологията им и се опита да направи някои калкулации за възможното социално устройство на света им. Със сигурност бяха същества, които изграждат общност, но и държат на персонификацията си, водят войни и често повтарят едни и същи модели. Погледна колко време е минало и реши, че няма повече да отлага доклада си. Отговорният офицер беше на линия и дежурният зае следващия му времеви слот, за да му представи откритието си.
След краткия доклад, който беше поднесен с доста тържествени нотки, отговорният офицер видимо пресмяташе нещо, но не излъчваше никакъв ентусиазъм. Дежурният реши да попита:
– За първи път имаме пробив в този ръкав на галактиката? Защо сме сдържани?
– Сдържани сме, защото преди няколко цикъла стана ясно, че пътят на обратно засаждане на биологичен материал ще изисква осъществяването на контакт.
Дежурният замълча за миг и след няколко разнопосочни калкулации попита:
– Имали сме неуспех с биологичен материал, засаден без тълкувателния контекст на съответния тип съзнание?
– Положително.
– Негодна ли е за контакт откритата цивилизация?
– Данните са недостатъчни. Това, което е ясно от доклада обаче, е, че ако се приближим достатъчно, за да ги проучим, вероятно те ще ни забележат.
Дежурният се опита да се потопи в изчисление, но отговорният офицер го прекъсна:
– Направихме няколко екстраполации, докато слушахме доклада. В момента, в който са изстреляли апарата от своята повърхност са били в идеална предразположеност за контакт. Междувременно обаче са се развили. Емпиричният ни опит показа, че прозорецът на контакта съвсем не е толкова прост, за колкото го мислехме. Има фази, в които цивилизация може да стане негодна за контакт поради свои вътрешни фактори, само няколко цикъла след като е станала първоначално годна. След това може отново да е подходяща. Прозорецът се отваря и затваря многократно, а не е конкретен период от много цикли между старта на технологичното развитие и отказа от биология, както мислехме.
Двамата се спогледаха през екраните и всеки направи кратки изчисления, които бяха като цяло ясни за другия. Ето защо отговорният офицер продължи:
– Нашите екстраполации показаха, че е почти сигурно, че с демонстрираните модели на общуване и технически средства, тази цивилизация е развила така наречената социална мрежа.
– Разяснение? – попита дежурният.
– В последните няколко цикъла срещнахме няколко цивилизации със социална мрежа, както и реконструирахме опита от тези, с които пробвахме неуспешните засаждания на биологичен материал. Всичко е категорично – наличието на социална мрежа е предпоставка, която прави една цивилизация изключително непригодна за първи контакт. В допълнение по всяка вероятност е елемент от сценария на самоунищожението.
– Дефиниция на социална мрежа? – попита още веднъж дежурният.
– Това е наситена с комуникация система на оповестяване, която свързва в мрежов принцип като потребители населението на дадена планета. Всеки потребител е точка в мрежата, която се свързва с произволни други точки. Разбира се, има известни модели в това свързване, но често пъти са недостатъчно ясни. В допълнение, връзките невинаги са двупосочни – има например ядра, към които са свързани огромен брой потребители, но самите те имат малко връзки с насочен навън вектор. Изграждането на мрежата е децентрализирано, но технологичното й обезпечаване е силно централизирано. Т.е. някой предоставя на другите възможност за връзка. Това е в най-общи рамки. В различните цивилизации видяхме доста различни варианти, които по неизбежност са свързани със семантиката, синтактиката и прагматиките, чрез които съответния тип съзнание е изграден. Това, което описваме обаче, е общото между всички социални мрежи.
– И всички индивиди участват?
– Не….това е основният проблем. Симетричното участие би осигурило… – отговорният офицер знаеше, че дежурният изчислява правилно точно какво би осигурило и затова направо продължи. – Освен прекалено несистематичните модели на свързване, не всички участват и не всички оповестяват еднакво. Дори и да участват, някои потребители са мъртви точки.
Дежурният замълча за момент, докато проведе няколко изчисления и след това съобщи:
– Значи шансовете за увредена консолидация на населението са 85%, за разпад на социалната тъкан и пълно атомизиране 63%, за унищожителен вътрешен конфликт…
– 52%, да.
– В зависимост от това какви обстоятелства е срещнала намерената цивилизация, тя може вече да се е самоунищожила или да се намира в период на разграждане на социалното под напора на мрежата си.
Дежурният и отговорният офицер бяха напълно единомислени, защото изчисленията им бяха напълно синхронни. Все пак зрънцата на персонификацията, които и двамата продължаваха да носят, ги караха да правят някои разрези на реалността по различен начин един от друг и движен от желанието да даде по-дълъг живот на откритието си, дежурният предложи:
– Нека дадем на тази цивилизация възможност за отдалечено проучване с цел да установим наличието на социална мрежа. Вероятността да не я е развила, е малка, но реална. А дори и да я е развила, ако това е по-скоро типичен модел в галактиката и ние с липсата на такова явление, сме били по-скоро изключение, то ще трябва да изработим стратегия за неутрализиране на ефектите от социална мрежа, за да можем да си гарантираме успешен първи контакт достатъчно скоро.
Отговорният офицер замълча буквално за миг калкулация и каза уверено:
– Съгласни сме.
– Тъй като задължителното включване на всички и задължителното оповестяване на информация от всеки индивид в мрежата вероятно няма да проработят, предлагаме да компенсираме асиметриите й с въвеждането в нея на достатъчна бройка допълнителни потребители, управлявани от нас. Те ще бъдат само потребители на мрежата, без налични реални индивиди, като с тях ще постигнем адекватна представителност и гласност и ще неутрализираме възникващите асиметрии. Ще направим още няколко калкулации и ще представим цялостна концепция след което ще поискаме одобрение за по-близко проучване до границата, от която можем да бъдем забелязани.
– Положително ще получим одобрение за такава стратегия. Сега ще всмучем артефакта за продължаващ анализ в централата и ще очакваме и вторичен анализ.
– Ще предоставим такъв – потвърди дежурният.
Връзката прекъсна и някогашното биологично съзнание на дежурния се потопи в мечтите за нов контакт с живота. Разбира се сега тези мечти обитаваха тъкани от метал и синтетика и представляваха изчисления на възможното, елиминиране на невъзможното и симулации на следствията от различни варианти. Галактичният ръкав се протягаше пред немигащия поглед на подслоненото в технология съзнание. Напред през пространството той беше привидно спокоен, но под блясъка му цивилизациите тихо чакаха някой отвън да попита за тях.