Войната е вероятно най-близкото нещо до хаоса. “Хаос” в общ психологически и културен смисъл – нещото, което носи пълен разпад на човешкия свят и заличаване на начините, по които сме живели този свят досега. Много от нещата, които виждаме като реакция, колкото и да не помагат фактически срещу ракетите – демонстрации, концерти, писания и т.н. – са опити за съхраняването на човешкия свят и повторното му организиране. Те са де-факто реакции срещу хаоса и импулси за подреждането му.
***
Някои искат да се бият, други не. Освен малкия процент садистично настроени хора, за които страданието на другите е забавление, много хора са движени от чувството за смисъл. Разказите за това, което осмисля живота, са различни на различните места и в различните епохи. Чувството за дълг или срам, за предателство или чест, за това кое дава усещане, че личният път е важен и изпълнен със значение, се определя много повече от тези разкази, както и от имплицитни културни реалности, а не толкова от факта, че се намираме в 21ви век или че родината ти е във война. Биеш се или бягаш заради много фактори и те не те правят задължително смелчага или страхливец. Отделно, решението за това как да постъпиш, не винаги е пряко свързано с това можеш ли да платиш, за да избягаш. Статистически погледнато обаче, личното богатство променя шансовете и увеличава боря на изборите, които имаш.
***
Много хора са стъписани от вида на красиви и/или богати бегълци от войната. Това не са бежанци, това са украински красавици, които се подмотват по нашето море, казват някои. Това са хора със скъпи джипове, казват други. Ситуациите, които разчупват стереотипите на досегашния ни опит, изискват известно интелектуално и душевно усилие – на хора, които имат нещо недостижимо за нас, им липсва друго нещо – огромно по важност, което ние си имаме. Това е донякъде сложно за осмисляне. Нито луксозният дом, нито физическата красота осигуряват защитно поле, което ви изолира от бомбите. Чувството за собствената нужда като по-крещяща от тази на другия, също така, не е пряко свързано с личното благосъстояние. Тоест, колко имаме или нямаме, не определя автоматично това, дали ще сме готови да помогнем или не.
***
Какво тогава е нормално да бъде положението на бягащия? Ами…почти всичко е нормално – един е бил оправен и преди да избяга, друг не; един е имал повече пари, друг – по-малко; един е правел много неща и е имал разностранна реализация, друг е бил по-фокусиран или незаинтересован. Такива различни ще бъдат и сега. Да, не всички избягали ще имат нужда от пари, но всички ще имат нужда от ориентация, приемане и ново начало. Ако е от някой от тежко пострадалите украински градове, дори и най-богатият ще трябва да започне отначало. А тези, които не са били богати, без оглед на това дали са млади и красиви или не толкова млади и не толкова красиви, ще имат нужда от пари, от дрехи, от домашни принадлежности. Ще ги виждаме да пазаруват, да си ровят в телефоните, да се опитват да си създадат възможности и едва ли ще ги видим по галоши и шаяци да просят и да реват по улиците. Добре е да имаме логични очаквания.
***
Във вид на дигитална легенда се носи разказът за войниците от Змийския остров, които казват “Руски военен кораб, иди нахуй”. Действителна случка или не, това не е от значение. Подобна история е предопределена да стане анекдот и символ. Когато мислим за войната и си представяме как бихме действали самите ние обаче, е добре да си представим по-скоро Мариупул, а не Змийския остров. Единици имат шанса да постигнат мигновен героизъм като просто изрекат това, което е на сърце. Може за някого да прозвучи странно, но “иди нахуй” е най-разумната реакция. Бързата среща със създателя е вероятно най-безболезненият избор в сравнение възможните развития на пленничеството. Да, едва ли казваш това без капка страх, но пък чувството за чест те компенсира многократно. По-безболезнен избор и чест обаче отсъстват в мазетата на бомбардираните градове. Мигновен свършек на ужаса не идва за онези, които се надяват децата им да преживеят тези седмици, а вероятно и месеци. Ако някога ме завари война, бих си помечтала да съм на Змийския остров, но реално погледнато, най-вероятно ще съм в мазетата с двете ми дъщери и ще редувам опитите за физическо им оцеляване с мисли по въпроса дали е възможно да излязат психически здрави от това преживяване. По време на война невидимият героизъм, който никой не си е пожелавал, е навсякъде.
***
“Няма как да не е имало нещо в Украйна, за да влезе Путин”, мислят много хора. Това не е изказване на омразата – аз не ги нападам за него. Това е рационализация. Трудно е да си представим, че светът е толкова несправедлив, колкото е. Каквото и да е имало в Украйна, в него няма нищо общо с това, което се случва сега там. За да опазим себе си психически, понякога е нужно да вярваме в причини и вина, за които нищо не знаем. Ако е земетресение или цунами, няма нужда да има причина, нормално е да не е справедливо – това е природата, сляпа, дива и т.н. Но ако е човешко дело – какво значи това за нашия живот, нима не сме изправени и ние пред същите рискове тогава? Само че войната е човешко дело и вечна истина за човешкия свят е, че той винаги е бил точно толкова несправедлив.
***
Това е именно едно от най-големите усилия на цивилизацията – да подреди света в справедлив ред, да облече и мира, и битката в ясни кодове. Всички абстрактни представи за човечеството утре, за по-доброто човечество, което ще се устреми еднопосочно в светлото бъдеще, носят в себе си един почти пост-историчен мир. Всички конкретни повествования за бъдещето обаче разказват за поредната спечелена битка между доброто и злото. Най-голямата заблуда е да мислим, че сме абонирани за светалата страна. Как постъпваш, как мислиш и доколко честен си със себе си – това е ежедневен избор, който не спира да изисква своите малки или по-големи дози усилие. За повечето от нас дори и най-голямата лъжа води до ефекти, затворени в личния ни свят. Колкото повече власт има човек обаче, толкова повече засегнати има от самозаблудите му. Така лъжите на един могат да донесат хаос и смърт за милиони. И тази ужасяваща възможност е сестра и връстничка на самата цивилизация.