Командировка

Маркетинговият директор погледна графика си и изсумтя.
„Телепортацията трябваше да ни направи по-свободни и да ни спести време. Или поне така разправяха всички. Където и да идеш – по събития, по конференции – времето, човека, времето, човека. А то? Наивна история! Нищо не се прави, за да ти спести време или за да даде повече на човека. Ако покрай другото ти съдереш от света нещо за себе си – толкова по-добре за тебе. Иначе никой нищо. Най-малкото пък технологията да направи нещо за тебе.“ Мислите му секнаха, обърна се и зае поза, която показваше някаква смътна готовност да се насочи към задачите, които му предстояха.
„Сегаааа“ каза си почти на глас и продължи да разсъждава наум, за да подреди потока, който го очакваше в идните 24 часа. „Първо е конференцията в Сингапур. Да видим бележките – говоря за лунните ваканции като продукт. В Сингапур ще са клиенти. Най-желаният продукт, удобствата, колко много взимаш за парите си! Лайфстайл, ясно. И тия в Азия не си знаят парите вече – 2000 души клиенти за лунна ваканция. Не можем да съберем всички желаещи. Все пак цената не може да се вдига до безкрайност. Трябва да е точно толкова, че да изглеждаш много богат, че я плащаш, ама да не се чувстваш тъп, че го правиш. Прайсингът е съвсем друга материя при продукт като лунна ваканция. Добре, че стоя встрани поне от тази материя. Май правят основно анализи на финансовото състояние на „типичния клиент“ и от тази база решават. То и кой ли е типичният клиент – като клонирани са. Де да знаем, реално може и да са. Тръгване за Сингапур 15:00 часа наше време – супер, вместо да си легнеш в събота следобед, я иди се телепортирай. 14:00 часа трябва да съм на Телепортариум София Ларго. Признавам им го, едно нещо измислиха добре – да те телепортират от римските руини. Онова нещо голямото, дето винаги е било луксозен социалистически магазин най-накрая оживя като изнесоха в него всичките съпътстващи помещения на Телепортариума. И едно тъъънко коридорче и само капсулата бам – на самите руини. Верно от руините те телепортират – все едно от миналото в бъдещето. В Пловдив е по-мижав самият телепортариум, но пък името му е веднъж – Тепепорт.
Ама като се сетя какво си мислехме едно време – телепортация. Наивна работа – едва ли не всеки щеше да може да се телепортира от коя да е точка до коя да е друга точка. А то…Нищо общо – у нас има 2 частни телепорта и толкова. Говори се, че не са само два, ама няма как да знае човек – два явни и вероятно поне още два доста добре скрити. Поне направиха достатъчно публични телепортариуми. И пак работят достатъчно бързо, само един час по-рано си там – проверки-мроверки, по-бързо от летище. Ама все пак си има реални неудобства. Първо, че ни телепортират един по един. Тая работа, заставате пет човека, един клингонец и куче и се явявате пак така от другата страна, си остана по филмите. Заставате един по един, хоп, хоп, всеки индивид минава отделно. Не разбрах дали някога е имало неуспешен тест или просто го правят от престараване в сигурността. Или пък е по някаква търговска причина, не е истински ясно защо е, само се знае, че правим така – всеки минава един по един. Но пък цената е такава, че определено не е най-предпочитаната форма за пътуване. Говореха се все едни и същи неща – екологично, бързо, удобно, а истината… Тя истината и сега не се говори, но истината е, че е скъпо, достъпно е за много малко хора и харчи повече енергия, отколкото е нужна за който и да е друг вид транспорт до същата дестинация, до която отиваш…ама престиж. Не може да бълваш газове като летиш, не може да висиш по опашки. АМА ТИ И НА ТЕЛЕПОРТАРИУМА ВИСИШ. Ама някак по-луксозно се виси. Факт е, де, много е бързо. Бам – и си там. Едно копче и си ти в голямата капсула и още едно копче и всичките ти електронни устройства в малката. Има и големи индустриални телепорти. Гледах как нашите хора са закарали цялото оборудване на Луната. С ракети само първите неща, така че да направят телепортариум и после хоп-хоп-хоп. Огромна капсула, не като пътническата. Трябва да се пробвам някой път да направя и аз едно такова прехвърляне. Няколко от техниците са ходили с индустриалния телепорт и казват, различно било. То, от друга страна, какво ще му е различното, ама пък като казват….стана ми интересно и на мене да пробвам. Ще се пробутам някой път.
Така, отплеснах се – в 15:00 минавам – в Сингапур е 8 вечерта. От 9 започват презентациите. Не знам защо всичко трябва да се случи на 21ви ноември. Сингапур, Париж, Бостън …какво щеше да стане някой да го направи на 23ти…или на 27ми. НЕ – всички на една и съща дата. Добре, че са телепортите. Или не – по-скоро, ей тая малоумщина е възможна, защото ги измсилиха телепортите. Ако ги нямаше, ще направиш трите събития в един ден, ама друг път. MOON MARATON SESSIONS – малоумници. Ама иначе съм гъзар – отивам някъде и казвам, е как, аз и трите сесии ги правя!!! Стра-шен съм. И трите сесии ги правя. Кура ми Янко. А те ме гледат умно и викат – Оу, и трите сесии, all the sessions. You must be the most valuable resource of your company. Ама йес, как, казвам аз, кой друг да е – кура ми Янко. И те повтарят – Yankouu. Това само веднъж го казах, де. Пих повече… Добре, че беше от онези много частните сесии, дето нямат официален запис. Иначе сега щях да се телепортирам – ама Янко.
Така, 21:00 часа изнасям в Сингапур. Поне там има телепортариум на ивент центъра. По-умни са азиатците и това си е. Как е станал белият човек фактор, още се чудя. Векове се изтъркаляха и пак са си по-умни те. Телепортариум има на всеки голям ивент център. А при нас – Ларгото, летището, публичните нужди. Ама тя тая публика не се телепортира, бе, какви публични нужди.
До 10:30 местно време задължително трябва да остана да си полюбезнича и после отивам да ме метнат в Париж. Ще те пратят на MOON MARATON, ама друг път без телепорт. Един ще иде в Сингапур, един втори някакъв там, същият като тебе шушляк ще иде в Париж и трети такъв ще е в Бостън. И вероятно ще е някой от местните. Как пък избраха българин за тая работа. Като се замисля за разходите да квалифицираш трима и да ги поддържаш и тримата във форма, май-май ще дойде, че да плащаш телепорти е по-лесно и по на сметка.
В Париж са свързаните бизнеси. Партньорите един вид. Уонабитата – храна, напитки, чаршафи, опаковки, лизинг на персонал, допълнителни транспортни компании. Всеки иска на Луната! Едно болтче да достави там и веднага прави нещо по въпроса – кампания, ново портфолио…нещо! Платитли са космически билети за това събитие с надежда да пипнат някой ден и те от космическия бизнес. И на 3 до 5 % ще им се получи. Там какво говорех за тия, дай да видя бележките, най-мътна ми е тая група. В Бостън са инвеститорите, там е най-лесно. Ако вярват, че ще печели бранша и че си даваш джигера за тоя бизнес, доволни са, ще инвестират. Те, нашите хора, затова ме пращат всеки път на трите сесии. Докато ида в Бостън вече да съм се огрухал и като ме видят в костюм с цената на ракета, а иначе – огрухан, с торбите под очите и стресиран – и си викат, тука се работи яко. Каква хиена беше само Ковалски. Вика, на сцената трябва да си актьор – да блеснеш, да ги заслепиш – това и в Сингапур, и в Париж, и в Бостън. Обаче само в Бостън, като слезеш от сцената и после си говориш с тях, трябва да изглеждаш смачкан, отруден. Ако не ги грабнеш, няма да ти обърнат внимание. Обаче ако после изглеждаш твърде класен, ще се отдръпнат. После трябва да им дадеш чувството, че си една пионка, която денонощно работи ли работи ли работи. НЯМА ПРОБЛЕМ ШЕФЕ, НЯМА ДА МИ Е МНОГО ТРУДНО. Той затова се пенсионира Ковалски на 50. И в Холивуд нямаше да изкара колкото изкара при нас, въпреки че актьорството му е топ. А аз, завалията, дано ги доживея. Ако после имат усещането, казва, че те доминират, че те са по-богати, че те те купуват – сгащил си ги! Само, не им се продавай наистина. Ама как бе, как – то вие сте ме купили, как да се продам повече?!?!?
На луната сме три бази – ние, MOON WALK и SPACE BIRDS. Всяка база си има предимство – MOON WALK ползват нашия телепортариум. Нашият е най-як, няма спор. Те имат две техни капсули, но нямат цяла база. Само те обаче се оправиха досега с разходката над тъмната страна за големи групи. SPACE BIRDS имат единствената ракетна площадка в момента. Сигурен съм, че някой ден ще си ебе мамата с телепортите нещо, веднъж ще стане, и тогава тая площадка ще е най-важното нещо на цялата гола скала. Както и да е. Аз може и да не доживея да го видя, ама ако не направят още няколко, някой ден там ще има заложници в хотелите, които ще прекарат принудителни допълнителни седмици на най-луксозната и желана почивка в света.
Колко е сега – един?! Оф, трябва да се ориентирам. Има телепорт до Сингапур, обаче няма как да се телепортирам до ларгото, до там трябва да се дотъркалям. Дай да видя набързо само какво говорим тази година в Париж. А, аз там пристигам в 17:30 – то ще има време да се подготвям там. Те почват в 8, аз съм от и половина. В десет ми е телепорта. Там най-малко трябва да се седи…и да имам да чакам, ще ям, ебаго, няма да се занимавам с глупостите им. Освен ако не ми хареса много нещо от менюто. Ако има някой такъв хит, може да го препоръчам на нашите. Иначе си има местни – те си водят личните срещи. И добре че, защото днеска съм станал в 6:00 и досега работя пет часа и половина, ама след Сингапур съм на седем, а за тия три излишни часа в Париж няма сън. Там е публичен телепортариума, ама поне е близо до залата. Едно време беше лесно – хотел. Сега, няма хотел. Има лична стая на презентатор, разбриай гримьорна. Стая на презентатор…че и лична…кутийка в мравуняче, като по-голям шкаф от ИКЕА. Чудна работа, лична стая. В Париж ще станат единайсет часа и половина работа. Идеално за Бостън. Там пристигам в 4 тяхно време…16:00. Ама те правят една прожекция хитреците от 5, дано не заспя и после в 7 откриват официалната програма. Че и народът даже не закъснява много, отделят го тоя ден явно за MOON SESSION. От 8 говоря аз след 14 – словом четиринайсет и половина часа. Вземи тоя keynote след 14 и половина часа. И после срещи…срещички, копеле, няма мърдане.
Искаш ли, вика секретарката хотел в Бостън или не искаш, да те върна на телепорта, а? НЕ ИСКАМ ВИКАМ ДА МЕ ВРЪЩАШ, след 18 часа работа и три-четири телепортариума, искам да ми запазиш хотел да се наспя. А тя, спокойна, а добре, кво ми се нервираш, питам те като човек. Нали затва е телепортът все пак – да не си губиш времето.
ДА НЕ СИ ГУБИШ ВРЕМЕТО?!? Не, викам, мацко. Не й го казах, де, щото кво да й говоря…ама не е затва телепорта. Телепортът е, за да пробваш докъде можеш да стигнеш. Ама не физически, а в главата си. Да знаеш, че тая гадост може да те метне в самия край на познатото и оттам нататък си само с главата си в непознатото – ето затова е телепортът. И за да ти скъсат шортите от работа, де. И за да печелят повече от тебе и т.н. и т.н. Ама не и за да пази някой твоето време, само не и затова. Никога не сте пътували толкова бързо!!! Да точно така и на толкова места едновременно, защото вече няма нужда да се чудим как да ви клонираме или да назначаваме още такива като вас….просто ще ви пратм там!”

Маркетинговият директор взе малката раничка, която беше приготвил междувременно и излезе. Заключи вратата си с едно сканиране не ретината и тръгна, все така разсъждавайки за чудото на телепорта и тегобата да го ползваш.