Поезия

Дигитални примати

Когато сутрин в летен ден

или пък в зимен, мразовит,

се будиш трудно без желание                                                                              

и имаш бързо оправдание

да полежиш добре завит,

да видиш нещо за разсънване

и да се свържеш със света –

то винаги е в телефона:

Най-важна в наши дни икона,

и бихме казали изрично

екстеншъна на Аз-а днес

е в него най-категорично.

*

С какво да почне този ден –

във YouTube нещо недогледа

или пък с недовършен чат

и не че ще е от значение,

а просто някакво спасение

ни дава скролещият пръст

да плуваш из потока гъст

на снимки, вести и послания

във някоя социална мрежа.

Какво душевно изтезание

така да почваш сутринта,

но като някакъв невежа

не можеш просто да се спреш

да видиш сто и три човека

с кое се хвалят окрилени,

ужким на някого му дреме.

*

Коя е новата принцеса,

която да ни се хареса

с невинния си сексапил –

неподражаема във мрежата,

отчаяна във ежедневието!?

Богините на Инстаграма,

разочаровани във храма,

че дръзкото им съвършенство

недовидяно си остана,

се цупят кротко на мъжете –

„Не знаят как да действат с цвете“.

А „ябълките и свинете“

е поговорка много страшна,

макар от нафталина прашна,

за тях ще означава тя,

че трябва да са със свиня.

*

Но стига толкова с жените!

Все още на света юздите

стоят във мъжките ръце,

а с тежест в мъжкото сърце

стои въпросът за жената,

сякаш корона на благата

и най-последно потвърждение

за важен статус и положение.

Но знаем, алчни са жените

и някак сложно е дори,

че не е само до пари,

защото даже състоятелни

мъже самотни по света

се срещат в съвременността.

И става пъзел нерешим –

жените как да покорим:

Ако я лайкваш – се надува,

ако я сийнваш – негодува.

„А аз съм умен и красив,

сърдечен съм и услужлив

и още казахме дори,

че разполагам със пари“,

си мислиш, ама все така

си без жена, или с една,

а ето Гошо отстрани

редува хубавици три.

А ти седиш и калкулираш,

жени ли – стока ли избираш.

И после търсиш си утеха

сред мацките за неуспеха.

*

Какви вселенски неудачници,

прескачам смело тая част

и с интелектуална власт

навлизам в друг по-важен пласт,

където в по-висок порядък

си обясняваме света.

Тук цялата му грозота

е политически въпрос.

Тук няма лично и лирично,

тук аз съм умен ти си прост,

а ако спориш – гол и бос,

лишен от всякакъв морал

или пък някой ти е дал

поръчка, плащане и цел,

а ти разбира се, си взел.

Тук са анализите с точност

на политическа дисекция

от амбициозните мислители,

само от себе си попитани

„Как виждаш ето тоз въпрос,

защото никак не е прост?“,

описали в пространни статуси

от Меги Тачър до сега

материята на света

във умен всякакъв аспект

и като в някакъв конспект

препитват, знаеш ли това,

ти чете ли го и кога

и настояват чак до кръв,

че няма да са политици,

защото не били лисици,

а не защото досега

не са попаднали в среда

и няма кой да ги покани.

Недей да бъркаш в тези рани…

*

А други пък са активисти,

неумолими моралисти,

от рано сутрин протестират,

по групички анализират;

на живо скромни, но се ежат

по всичките социални мрежи.

*

Разсъни ли се вече, а?

Има ли смисъл във това?

Нима човешката природа

е била някога различна?

Нима е нещо нетипично

да има самохвалство, рев

и на посоки обвинения

във разни лъжепрегрешения.

Старо е колкото света,

но сякаш друго е сега,

различно е и чисто ново

и май сме малко неготови,

защото нещото, което

ни свързва близко със света

създава също и пердето,

което крие реалността.

Социални мрежи, подредени

със фийд и свои правила,

са просто знакови системи

за хората и за света.

Преяли с всякакви формати

сме дигиталните примати,

отдалечени от живота,

но с по-значима онлайн квота

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *