Когато сутрин в летен ден
или пък в зимен, мразовит,
се будиш трудно без желание
и имаш бързо оправдание
да полежиш добре завит,
да видиш нещо за разсънване
и да се свържеш със света –
то винаги е в телефона:
Най-важна в наши дни икона,
и бихме казали изрично
екстеншъна на Аз-а днес
е в него най-категорично.
*
С какво да почне този ден –
във YouTube нещо недогледа
или пък с недовършен чат
и не че ще е от значение,
а просто някакво спасение
ни дава скролещият пръст
да плуваш из потока гъст
на снимки, вести и послания
във някоя социална мрежа.
Какво душевно изтезание
така да почваш сутринта,
но като някакъв невежа
не можеш просто да се спреш
да видиш сто и три човека
с кое се хвалят окрилени,
ужким на някого му дреме.
*
Коя е новата принцеса,
която да ни се хареса
с невинния си сексапил –
неподражаема във мрежата,
отчаяна във ежедневието!?
Богините на Инстаграма,
разочаровани във храма,
че дръзкото им съвършенство
недовидяно си остана,
се цупят кротко на мъжете –
„Не знаят как да действат с цвете“.
А „ябълките и свинете“
е поговорка много страшна,
макар от нафталина прашна,
за тях ще означава тя,
че трябва да са със свиня.
*
Но стига толкова с жените!
Все още на света юздите
стоят във мъжките ръце,
а с тежест в мъжкото сърце
стои въпросът за жената,
сякаш корона на благата
и най-последно потвърждение
за важен статус и положение.
Но знаем, алчни са жените
и някак сложно е дори,
че не е само до пари,
защото даже състоятелни
мъже самотни по света
се срещат в съвременността.
И става пъзел нерешим –
жените как да покорим:
Ако я лайкваш – се надува,
ако я сийнваш – негодува.
„А аз съм умен и красив,
сърдечен съм и услужлив
и още казахме дори,
че разполагам със пари“,
си мислиш, ама все така
си без жена, или с една,
а ето Гошо отстрани
редува хубавици три.
А ти седиш и калкулираш,
жени ли – стока ли избираш.
И после търсиш си утеха
сред мацките за неуспеха.
*
Какви вселенски неудачници,
прескачам смело тая част
и с интелектуална власт
навлизам в друг по-важен пласт,
където в по-висок порядък
си обясняваме света.
Тук цялата му грозота
е политически въпрос.
Тук няма лично и лирично,
тук аз съм умен ти си прост,
а ако спориш – гол и бос,
лишен от всякакъв морал
или пък някой ти е дал
поръчка, плащане и цел,
а ти разбира се, си взел.
Тук са анализите с точност
на политическа дисекция
от амбициозните мислители,
само от себе си попитани
„Как виждаш ето тоз въпрос,
защото никак не е прост?“,
описали в пространни статуси
от Меги Тачър до сега
материята на света
във умен всякакъв аспект
и като в някакъв конспект
препитват, знаеш ли това,
ти чете ли го и кога
и настояват чак до кръв,
че няма да са политици,
защото не били лисици,
а не защото досега
не са попаднали в среда
и няма кой да ги покани.
Недей да бъркаш в тези рани…
*
А други пък са активисти,
неумолими моралисти,
от рано сутрин протестират,
по групички анализират;
на живо скромни, но се ежат
по всичките социални мрежи.
*
Разсъни ли се вече, а?
Има ли смисъл във това?
Нима човешката природа
е била някога различна?
Нима е нещо нетипично
да има самохвалство, рев
и на посоки обвинения
във разни лъжепрегрешения.
Старо е колкото света,
но сякаш друго е сега,
различно е и чисто ново
и май сме малко неготови,
защото нещото, което
ни свързва близко със света
създава също и пердето,
което крие реалността.
Социални мрежи, подредени
със фийд и свои правила,
са просто знакови системи
за хората и за света.
Преяли с всякакви формати
сме дигиталните примати,
отдалечени от живота,
но с по-значима онлайн квота