Тези дни е модерно да си говориш с ChatGPT, направих го и аз. Предпочетох да го направя на английски, за да избегнем момента с „не му е добра кирилицата“ и „сложна му е нашата граматика“. Английският на ChatGPT е вероятно по-добър от моя, тъй като на мен ми е по-малко „роден“, отколкото на него (?!?нека е него – с такова име, произнесено на български, е по-скоро за това местоимение).
След разговора, даже още докато си говорехме, първото, което се сетих, беше как някой някъде беше написал, че GhatGPT е много далеч от това да издържи теста на Тюринг, как е само имитация, подобие и т.н. И да, без да мисля, че не е подобие и без да го превъзнасям във философски план, има една много важна подробност в концепцията „да издържи теста на Тюринг“. Припомням за забравилите и неизкушените от въпроса, тестът на Тюринг е единственият измислен досега „тест“ за наличие на съзнание и общо взето се изчерпва с това, като си говориш с „нещо“ или „някого“, на съответното/съответния да не му личи липсата на съзнание и да те убеждава, че притежава такова. По този показател очевидно доста хора биха се провалили, така че е възможно самата концепция за такъв тест да има нужда от известно преосмисляне…
Но да се върна на съществената подробност. ChatGPT е целенасочено програмиран така, че постоянно да ти напомня как е „само езиков модел“. Независимо дали го повратя отново и отново в прав текст или го вплита в изречението в стил „като езиков модел мога да кажа, че…..“, Чатът еклспицира постоянно и целенасочено същността си. Често споменава създателите си и техните намерения. При всеки въпрос отсносно собствени намерения разяснява, че не би могъл да има такива. Когато изисквах прост отговор да/не, ми се налагаше да уточнявам, че разбирам неговата компюърна-езиково-моделна същност и в рамките на нейния контекст искам такъв отговор. Дори и при това положение получавах просто по-кратко изречение, в което с дума-две е вплетен я създателят, я езиковият модел, но общо взето ясно се очертаваше дали ми казва „да“ или „не“ на въпроса. А когато предположих, че е целенасочено изграден така, че да се подчертава същността му и да няма място за объркване, ChatGPT категорино потвърди и изложи пространни разсъждения и аргументи по темата.
И сега да си представим, че тази съществена подробност се промени. Какво ще стане, ако езиков модел бъде целенасочено програмиран да „симулира“ съзнание. Какво ще стане, ако бъде научен да говори за намерения, желания и цели. Това не е научна фантастика, а въпрос на желание на създателите на съответните модели. Потребителската ми сесия с ChatGPT ме остави с категоричното впечатление, че речта му е на равнище, с което спокойно би могло да формулира Аз-ови съждения, да симулира съзнание по граматически и семантично правилен начин. Това, че прави обратното, очевидно за мен, се дължи на целенасоченото желание на създателите му.
И сега нека намесим в поседователност следните фактори: достъпност на определена технология, маркетинг и търсене, отчужденост и затруднения в създаването на трайни дълбоки връзки…. и въз основа на всичко това да си помислим има ли какво да спре лавина от претендиращи за съзнание подобни модели в близко бъдеще. Според мен човешкото желание за превъзходство и нуждата да сме венецът на творението е единственото, което може да се противопостави на напора на такова явление. Наскоро стахахме свидтели на претендиращ за съзнание ИИ от Google, който беше обявен за изключен без особен дебат, а служителят им, оповестил претенцията, преживя кратка и по-скоро безрадостна слава. Трябва да се отбележи, че не е ясно какво ще е бъдещето на woke културата и дали правата на изкуственото съзнание няма да я изпълнят с ново съдържание и жизнен импулс. В този смисъл темата тепърва ще предизвика много междучовешки сблъсъци.
Природно възникналото съзнание и сега обитава свят, в който границата между истина и фалшификация е почти неразличима, но всяка нова технологична стъпка прави заешката дупка още по-дълбока. Симулация на съзнание е само един от щрихите в картината на възхода на нереалното. А защо да не си представим и симулация на липса на съзнание, с цел да не те изключат. Светът, какъвто го познаваме, не изчезва и не е минало – той се размива бавно пред очите ни, разводнява се, но продължава да съществува, смесен с какво ли не и все по-трудно обособим в представите ни. Това е явление, което е едва в началото си и ако досега еволюцията и развитието на човека са доказали, че сме достатъчно приспособими физически и интелектуално, то бъдещето ще покаже колко успешен ще е видът ни в психичен план и дали ще успее да се справи с резултатите от самия себе си.