На обща база

Сгъстени наблюдения

Не по политичеки, не по актуални, не по вайръл теми – просто натрупани наблюдения над живота, които са (почти) универсално верни и са събрани в малко думи. Сигурно и друг е формулирал и казал подобни неща – тези тук са плод на моите главоблъсканици в света:

Най-трудно е да правиш сам това, на което учиш другите.

Не знам защо още ползваме израза “да си продадеш душата”. Душата никой не ти я иска. Продаваш си задника (в една или друга форма), а с душата се справяш, както можеш.

Когато мечтите не се сбъдват, това може да е точно толкова разочароващо, колкото когато се сбъдват.

Спасяването на души е мръсна и неблагодарна работа. Не чакайте похвала или престиж от нея. Но се отплаща с това, че като спасяваш някой друг, спасяваш себе си.

Сега много се говори – да обичаш себе си, да обичаш себе си. Схваща се обаче по един едностранчив начин. Няма как да обичаш себе си, без да обичаш страната, от която произхождаш. Може да виждаш проблемите й, може да я критикуваш, но без мир и любов с произхода, няма “обичам се”.

Да тръгнеш след мечтите си има много ползи и рядко ползата е самото им сбъдване. По-важното е, че като тръгнеш след мечтите, се сбъдва животът.

Последната битка между доброто и злото е постоянна идея в човешкото творчество. Последна битка обаче няма и там е проблемът. Между доброто и злото винаги следва нова битка. Не съществува последна победа на едното или другото, съществува постоянен избор.

Истина е, че който трупа познание, трупа печал, но не е цялата истина. Освен печал трупа още благодарност и възхита.

Едно от най-странните явления в съвременността е образованият непросветен човек.

Знаеш истински само това, което си живял.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *