На обща база

Източноевропейската идентичност

Не е, че не съществува. Като отвориш ФБ групите Babushka или Slavs in tracksuits веднага виждаш, че Източноевропейската идентичност си съществува. Просто е малко полу, както много наши неща. Битието й е твърде неформално, незаявено и на шега. Тя предимно избягва сериозното, макар и понякога да се опитва да легитимира себе си чрез гротескни спорове със Запада. За сметка на това е гордо развявана на територията на хумора и абсурда до степен, в която не/традиционната генгста селяния се превръща в символен капитал.
Но какво изобщо имам предвид с израза източноевропейска идентичност?


Това е един донякъде отсъстващ като ясна и осъзната идея проект, който вероятно трябваше да се осъществи след разпада на режимите в източноевропейския блок. Тогава обаче всички отсам Берлинската стена бяхме толкова обсебени от идеята за Западния живот, че изобщо не мислехме за това кои сме, какви сме и кое е точно най-доброто възможно наше. Просто искахме да притичаме максимално бързо от там, където бяхме, дотам където в миражите си виждахме Европа. И това без оглед на труда, дисциплината, реда, ограниченията, стратегическите усилия, съобразяването, скуката, порядките, умението да си свободен и отговорен, т.е. искахме всичко както сме си, просто да ни е по-добре. Това беше голямата наивност поне на българския преход и разбира се, оказа се, че точно така не става.


И все пак, Източна Европа се разви и се свърза със Запада, заживя много по-добре и колкото и някои хора да не харесват израза, по-богато и благосъстоятелно. А сега й е време да се еманципира и да признае своя преход за приключил. Не да се кара и отделя, а да се отърси от комплексите. Не да се опитва отново да се изолира от света или да се обвърже с Китай, а да осъзнае, че има собствена стойност. Въпреки многобройните фини разлики между този и онзи народ от Източния блок, все пак в името на по-голямата картина съзнателният опит за общо осмисляне на пространството и обитателите му си струва. Нещо повече: По движенията във въздуха и по редица нелепици личи, че от източноевропейска идентичност има нужда и че без нея се създава известен вакуум.


Макар много изследователи да улавят финия нюанс разлика между тази и онази близки в глобалната картина културни маси, ежедневното съзнание рядко го прави. Принципно “средният умен човек” у нас счита, че сме просто калпави европейци, а “средният умен човек” на Запад се чувства така, ама не иска да го каже публично (вероятно у дома си го казва). Същевременно изследователят на световните цивилизации Арнълд Тойнби ясно определя православната цивилизация като специфична и обособена. Същевременно историческото ни минало дава ясен вододел в начините, по които сме живели, както преди векове, така и в последния век и ни обвързва в общи исторически и езикови реалности. Същевременно действителността днес поднася много неща, в които имаме различни начини да се справяме и различни модели… и отново, колкото и някои хора да не харесат това (обикновено другата половина, а не същите “някои” от по-горе): Има неща, в които сме по-добри. И всичко това по-простият човек и от двете страни на вододела сякаш го вижда ясно и не се притеснява да го каже – злобливо или незлобиво, според както си може в лично качество, но знае, че е факт.


Обособяването и осмислянето на Източна Европа като територия с характер в неутрален и/или положителен смисъл е необходимо и на Изтока, и на Запада в нашия континент, ако двете посоки ще търсят съвместен път напред:
– когато икономическите интереси на двете географии се разминават, това не е липса на разбиране за някакви свети ценности от Запад, а разминаване на икономическите интереси и трябва да търсим не принуда, а уравновесяване;
– когато културните реалности се разминават, това не е (само) обикновена изостаналост, а разминаване и нещото, което да търсим, е задълбочено разбиране.
Или обобщено: Ако изведнъж се окаже, че по-смотаният брат е по-добър в разни неща от отличника, да не се правим, че не е така.


Отношението към работата, към семейството, толерантността към неопределеност, съотношенията между дисциплина и нужда от лична преценка, формулите на родителството и битовизма, типовете индивидуализъм и колективизъм и още много неща са просто различни и едва ли някога ще се уеднаквят. Това не значи, че нямаме на какво да се научим от Запада. Значи обаче, че можем да погледнем пълната палитра и да кажем – на това искаме да се научим, а на онова не. А за някои неща пък дори можем да покажем как се правят. Това отношение обаче трябва да е осъзнато и реципрочно. В настоящия момент Източна Европа е достатъчно близка на Запада, за да се чувства той спокоен да я критикува, за разлика от народите с различен цвят. А същевременно е и точно дозирано различна от Запада, за да му дава останалото от колониални времена чувство на превъзходство над другите, което – пак ще кажа – няма как да изразява над екзотичните народи точно в този исторически момент.


И така, и Западът, и Изтокът в Европа живеят в присъствието на легитимиралото се разбиране за догонване*, докато в ежедневието си Източна Европа е често просташки самодоволна, а Западна – лицемерно надменна. На бъдещите поколения предстоят различни предизвикателства, но мисля, че следното е сигурно: Ако Източна Европа изработи осъзната и автентична, легитимна и поне донякъде обща източноевропейска идентичност, живяна на Изток и уважавана на Запад, то пропагандата и популизмът ще имат много по-малко проникване, а икономическите основания за политическа заедност ще кристализират по-правилно и по-взаимноизгодно. В един такъв сценарий устойчива, единна и конкурентна на останалия свят Европа с по-широк културен диапазон и по-голямо многообразие на възможните жизнени стилове ще е по-реална, отколкото изглежда в момента. Вероятно обаче няма да се случи, само си го представям. Не че Европа ще е лошо място за живеене, съвсем не. Просто от някои глупости няма отвърване в колективна форма…всеки ги надрасва поединично.

*Концепцията за догонващо развитие е по-голяма и е заложена в класификации на ООН, но е силно приложима за отношенията между Изтока и Запада в рамките на нашия континент.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *