Разходката

– От коя машина ще поръчаме? – попита Бо.
– Предлагам тази, която готви две порции за 5 минути. Ще изчакаме 5 минути, какво толкова, нали така? – поклати глава професорката.

Столовата беше почти празна и имаха възможност да си изберат от коя машина да поръчат. Друг път, когато имаше опашки, човек просто заставаше там, където има най-малко хора. Една машина размразяваше и запичаше пици за две минути. Машината с мюслитата, пюретата и студените гарнитури, пускаше порциите в реално време. Две машини правеха супи и микронизирани менюта, а три други предлагаха някаки фитнес и специализирани храни, на които професорката гледаше с презрение. 5-минутната обаче вадеше нещо, което напълно приличаше на храна, сготвена в ресторант. Комбинацията от конвекция и микровълни сготвяше храната от напълно сурово до напълно годно за ядене състояние, а в последната минута имаше обработка с някаква техника, която така и не бяха проучили, но която придаваше вкус и вид на запечено или запържено… при всяко положение – на добре сготвено.
– Чува се, че си доволна от стажанта, – подаде весело Бо, докато чакаха пред машината.
– В интерес на истината, – кимна професорката, – трябва да ти кажа, че истински надминава очакванията ми.
– Това е, защото си твърде предубедена към новите поколения. Да, стилът им е различен, да, някои маниери са дразнещи….но, умни има, както във всяко поколение и тук имаме късмета да срещаме предимно такива.
– Проблемът им е в това, което разбират под „полигностика“. Повечето си въобразяват, че ще са в ролята на шефове, които сочат и разпореждат „това да, това не“. Не разбират колко трябва да са подковани, не си дават сметка, че ще бъдат мразени. Никой мекушавец никога няма да успее да промеми посоката на научно изследване, само защото във визитката му пише, че е полигностик.
– Е, вие нали затова ги тествате и ги обучавате по правлния начин.
– Правилният начин, глупости. Това, което е било правилно за нас, не е правилният начин за тях, защото поколението е друго. Трябва да ти кажа, че след едни 20-30 години, а може и по-скоро, полигностичният метод вероятно ще изгуби ефективност, поради което и влияние, а може да стане обратното – първо да загуби влияние по други причини и така да го направят неефективен.
– Чувал съм те да го казваш и друг път и принципно разбирам какво визираш.
– Всеки метод живее само в конкретна културна среда и контекст. Ако културата го отхвърля, няма значение дали е фактически надежден.

Бо се свъси леко. Тези диалози не му бяха неприятни, дори напротив; но понякога му писваше като цяло. Да, професорката беше права в мнението си – особено що се отнасяше до полигностиката. Но тя вече съществуваше от достатъчно време. За нея спокойно можеше да се мисли като за константа в процеса на натрупване на нови знания оттук нататък. Някои хора я възприемаха като научна цензура, но събитията в миналото неслучайно я бяха наложили. Някога човечеството е имало предимно митологично и символно мислене. То родило религиите и традиционните светогледи. После постепенно дошла по-рационална епоха, не без сътресения, разбира се, но в нея успешно се наложил емпиричният научен метод. Абсолютизирането му обаче породило своите проблеми в последствие и парадигмата отново била разтърсена. Така накрая всички форми на учене се обединили в един общ подход за създаване на знание, за оценяване и преоценяване на това знание и валидирането му в контекст и за ползата на човечеството.

– Виж Джу, – тросна се леко Бо, – моите студенти са химици – няма да се учудиш, понякога мрънкат срещу полигностичните оценки. Винаги разказвам една и съща история и никога никой не е спорил с мен и не се е опитвал да „предлага гледни точки“ или нещо такова. А знаеш колко са устати принципно… Добре документирано е как през 21ви век като теоретична истина е прието, че стареенето може да бъде спряно по медикаментозен път, и то с моноподход. Пиеш едно хапче и толкова. Добре документирани са потресаващите странични ефекти и фактът, че цяло поколение лекари напълно е променило практиката си, за да се справи със симптоми с потенциален отпечатък върху цялата човешка популация. Никой не отрича конкретните емпирични резултати за тази или онази молекула. Какво обаче значи това в целия организъм, е друг въпрос; както и фактът, че не се проявява крактосрочно, фактът, че тогава не са можели да симулират дигитално дългосрочните резултати…. Значението, контекстът, дългосрочното – това е основата на полигностиката. И това, окава се, е в голяма степен кодирано в символните представи. Ако тогава са можели да разпознаят структурата на мита за философския камък в идеята за медикаментозната младост, са щели да си спестят десетилетия на щети. Това правим в момента – възпираме се сами от склонността да си навреждаме чрез методите на емпиричното познание, като ползваме методите на символното мислене. Всичко това е в компютърна среда, придружено е от изчисления и съчетание на различни подходи. И завършвам със следното: на прага на масовите генни редакции това е необходимо повече от всякога, защото сега можем да се самоубием по бавен и мъчителен начин, ако не внимаваме. И никой никога не спори.

– Храната! – каза професроката, все едно не го беше чула.
Машината беше готова с „домашно“ приготвената храна. Две различни порции бяха сготвени едновременно в две добре обособени отделения, които не позволяваха смесване на миризмите и вкусовете, като през това време ползваха общи източници на микровълни и конвекция. Това беше ефективна машина, която предлагаше чудесни резултати.

Професор Джу ровеше в порцията си малко отнесено. Монологът на Бо беше точен и на място, а сякаш беше подействал точно наобратно на очакваното от него.
– Какво ще кажеш, Бо, – изведнъж каза тя, – да пием кафе в гората до града по-късно днес. Но не целенасочено изградената в университетското градче, а в самораслата отвъд кампуса?

Когато професор Джу канеше някого на разходка в естествената гора, това обикновено значеше, че иска абсолютно категорично да избегне възможността разговорът, който води, да се окаже случайно записан от някоя градска машинка. В такива случаи дори оставяше гривни, телефони и всякакви устройства в паркираната капсула и не ги носеше на разходката. Заключваше всичко в допълнителното отделение на черната кутия в капсулата и ако някой зададеше учудения въпрос защо го прави, имаше брилянтен отговор. „Каквото и да стане с капсулата, тези ценни вещи ще оцелеят. Не бих рискувала да изгубя в гората устройство, което съхранява половината ми личен и целия социален живот.“ В действителност обаче, хората, които я познаваха, добре знаеха, че това се прави не от любов към технологиите, а заради търсенето на независимост от тях. Стараеше се да не й личи пред непознати, но с годините недоверието й към машините беше пораснало. Това важеше и за хората, а пък добре оборудваните хора, които притежават достъп до много машини, бяха най-съмнителни.

***

Паркираха на леко калната настилка в края на един от последните квартали, където започваше полето. Една пътечка отстрани водеше до рехава горичка, която потъваше в малко долче, където бързо се сгъстяваше до истинска борова гора. Точно там обикновено професорката започваше по-серизоните теми, след края на лекия социален разговор за времето, горите и кварталите.

– Струва ми се, че се опитват да пробият стажанта ми, – каза рязко професор Джу, точно в мига, в който прекрачи невидимата граница на представата за „намираме се в истинската гора“.
– Какво говориш, Джу?
– Мисля, че той е убеден, че се случва, но не знае какво да направи. Мисля, че ми подсказва няколко пъти, но иска да се сетя аз. По-скоро да го питам аз. Не знам какво да правя.
– Знаеш точно как е регулирана научната продукция за всичко, свързано с медицина, физиология и така нататък – няма как да направят нещо, без да е минало през цяла полигностична мрежда. Няма един конкретен човек, когото могат да купят, така че изследванията на някоя корпорация да са защитени. Целият механизъм е насочен към избягване на прибързани решения.
– Синдромът на тъканния разпад е бил по-страшен отколкото можем да си представим днес, въпреки че е отлично документиран по всякакви начини. Знае се също, че препaратите против стареене са го причинили. Просто като го гледаш от стотина години разстояние, всяко нещо започва да изглежда като филм или като приказка. Забравяме колко е реално.
– Ок, добре, приемам, че има хора, които не разбират или не се интересуват от друго освен от моментния си интерес….как обаче мислиш, че ще успят практически? Не мисля, че е изпълнимо.
– Я да те питам пак, – засмя се Джу, – …летиш със свръхзвукова скорост на над 10 хиляди километра височина и пиеш капучино с вкус на карамел, докато наблюдаваш кривината на Земята за фон – и това е изпълнимо за човека като вид, но да корумпира мрежа от други като себе си ти се струва неизпълнимо? Правилно ли схващам?
– Мисля, че от известно време насам си изгубила вяра в полигностичния подход изобщо и оттогава всички рискове ти се струват по-големи, отколкотоо…. – замисли се Бо и завърши с усмивка, – отколкото на мен ми се струват.
– Полигностичният подход е замислен идеално…но човекът не – засмя се професорката.
– А стажантът? Какво в крайна сметка става с него?
– Предлагали са му специални образователни лекции. Поинтересувал се е и се е оказало, че форматът е петдневен…. и се провежда на антигравитационен дирижабъл.
– Мамка му! А аз избрах фундаменталната наука пред полигностика.
– Мхммм. Но това не е всичко. Поразрових се и се оказа, че има цяла цяла мрежа в мрежата ни – хора, които работят по-тясно с компаниите, и които вече от година и половина посещават такива въздушни криузи. Програмата не е изцяло публична, но има информация. Като начало притъпяват сетивата на изследователите с демонстрации как са интегрирали полигностичната оценка в собствените си методологии. Доста хора са занижили броя на провежданите симулации, защото приемат някакви вътрешни симулации от компаниите, които наричат „сертифицирани“. Разбира се не съществува сертификат, който те освобождава от независима оценка, но съм готова да се хвана на бас на каквото си избереш, че тези, които се възприемат като „сертифицирани“, са проверявани доста през пръсти. Криузните дирижабли обикновено имат по няколко тренажора с виртуална реалност, а отделно в програмата присъства и спирка над Фън сити с пълен ден в града. Знаеш какво казва легендата – един ден във Фън сити и вече не си ти. Не знам какво правят виртуално, но ти гарантирам, че нищо не остава незаписано. Така че, ако не става с добро, с някои колеги полигностици може да стане и с лошо.

Тук професорката направи многозначителна пауза и после продължи:

– Три фармацевтични конгломерата в момента работят по няколко вариации на сетивни усилватели, знаеш ги … от типа на волевия конртол за zoom in и zoom out на зрението, волево усилване на звуци с прецизен подбор от шумов фон и така нататък. Всички тези разработки се показват в подробности само на круизи и доста схематично извън тях. Това са преки намеси в мозъка, които ще минат през старовремските клинични изпитвания, през една-две постни симулации и после ще бъдат посадени в живата популация така, че пак ще се учим от грешките. Според теб колко хора могат да оценят какво представлява информирано съгласие, на което пише „0,16% шанс за отключване на параноидна шизофрения при увеличаване на шанса с по половин процентен пункт при тези и тези обстоятелства“.
– А ти? Не си ли получавала покани?
– От недомлъвките на стажанта разбирам, че има възрастови квоти. Канят се и по-стари, но в конкретни съотношения. Определени имена се избягват с мантрата за „доайените“ – те вече знаят толкова много, че нямаме на какво да ги научим, каним тези, които тепърва трябва да напреднат. Бих казала, по-скоро да се формират или даже формоват…. Освен това, подозирам, че оценките и квотите не са по възраст, а по профилиране. Податливите, един вид…
Бо събра вежди и погледна с лек страх:
– Случаят на самоубийството в международния алианс?
– Да, доколкото можах да разбера колегата от международния алианс е посетил два криуза. Няма как да знаем…
– Post et non propter*
– Да точно, ….просто знаем, че е бил там. Нищо повече от това.
– Преди да решиш, че наистина се случва нещо, не трябва ли да го провериш по-сериозно?
– Дааа… Проверих го полигностично. Направих три симулации: вероятностни изчисления на развръзка според типичния ценностен профил на корпоративния служител. Въвдох сто и три типа профили от десет йерархични равнища. После пуснах симулация според митични и философски теми за героя и свръхчовека. Това го напрваих през средно голямата база натрупани наративи, защото там не всеки запис се пази….при проверка през пълната база от митични и философски разкази на човечеството всичко се запазва без възможност за премахване. И накрая напрвих времева оценка за неизбежна точка на провал в първоначалния полигностичен подход. Според цялостния събран резултат вероятно вече се е случило преди няколко години…. Закъснели сме.

Бо се засмя с глас, а после попита съвършено сериозно:
– Джу, какво мислиш да правиш?
– Мисля да действам изпреварващо. Доколкото тази дума е подходяща при закъснение. Трябва да намеря достатъчно хора в мрежата ни, които да подкрепят една атака срещу принципна на информираното съгласие за дълъг списък от текущи разработки.
– Но този принцип е основополагащ в цялата практика на лечение и подсилване.
– Мхммм. Затова по списък, не по принцип. Помисли, дори времето и пространството се огъват под други сили…нима „информираното съгласие“ е толкова мощно, че да не може да се огъне под нищо.
– Трябва много да внимаваш. Най-добре изобщо не казвай на хората защо точно искаш да го атакуваш. Измисли друга причина….не истинската, а такава, за която да може да се говори публично.

Професорката погледна слисано. Не й беше хрумвал такъв подход. Мислите й се завъртяха светкавично в различни посоки.
– Боже мой, ако го направя кариерата ми ще рухне, нали. Ако го направя както казваш ти, вероятно ще рухне в подигравки и сринат авторитет, но поне няма да се самоубия или да ме самоубият.
Джу за първи път осмисли какво би означавало да се опита да постави условие пред информираното съгласие – принципа, според който всеки правеше със себе си, каквото поиска, дори и само частично да разбира какво прави или даже напълно да не разбира. Досега беше мислила за натиска и лобизма, за упорствтото и щипката героизъм, но в никакъв случай не и за варианта, в който рискува да се превърне в медийна говореща глава и даже шут. Да пробута напред второстепенна причина, да се опита да я облече добре, да я направи убедителна и с това да извади името си от гребена на вълната в истинската работа, за да се озове на гребена на публичните дебати. Всичко това значеше да започне работа предимно по административни процедури и да предаде теми като сетивните усилватели на други колеги, които могат да си позволят да са открити по въпроса.

Лицето й увисна и се зарея в калното езерце, до което бяха стигнали в разходката си.
– Имаш мрежата, – каза Бо. – това са много колеги, с които имаш чудесни отношения. Достатъчно хора те познават и държат на преценката ти дотолкова, че ако просто поискаш участието им под една или друга форма, те ще се отзоват. Няма да ти е трудно да ги убедиш, че е важно.
– Всичко се превръща в занаят. – Измънка тя. – Няма значение как е родена полигностиката, днес повечето колеги са занаятчии.
– Няма значение, Джу. Работиш с добри занаятчии. Не искай от тях повече от това, просто го ползвай умело. И когато наберете сила, чак тогава ще посегнете към точния списък с процедури, които не могат да се правят просто с информирано съгласие. Даже няма да те заболи да подпомогнеш някои леки разработки, които може дори да са средно безполезни, но пък да стабилизират финансовите резултати за сметка на блокираните процедури. В крайна сметка….това цялото е основно за пари, нали така.

Беше прав. Тя знаеше, че е прав за всичко. Трябваше да действа точно, както той предлага. Освен това, ако наистина компаниите се опитваха да заобиколят пълната полигностична оценка за някои от новите си биохибридни технологии, тя така и така нямаше да може да ги спре. Все щяха да намерят начин да я изтикат от тези изследвания и да я ангажират по, както той ги нарече, средно безполезни теми.
– Е, знам си аз с кого да говоря. – Подсмихна се Джу.
– Сега ще се види и този твой стажант точно на какво му се играе.
– Горкият. Залсужаваше по-лесен и праволинеен старт.
– Зависи….ако се окаже корав, може да е благодарен цял живот, че е започнал точно така.
– Какво конкретно да му кажа? – продължи мисълта си на глас професорката.

Бо се замисли за момент и почна да хвърля фактите обзорно с идеята накрая на краткия монолог правилният подход да кристализира сам. Двамата мятаха малки кални камъчета в калното езерце. Все пак гората беше свежа върпеки калта. Всичко по този въпрос обаче – гората, езерцето и природата като цяло – щяха да си кажат, когато седнат пак в капсулата за обратния път заедно с устройствата си и цялата градска инфраструктура. Лилавата вечер бавно се спускаше, когато се върнаха обратно на паркинга. И също като всички останали посетители днес и те оставиха по него следи от кал от обувките си.

*лат. – След това не значи заради това