В дните на безмерна публичност, която превърна какво ли не в политика, е предизвикателство да се разсъждава неполитически за отпечатъка на човечеството върху планетата. И все пак, ако преди да заемем политическата си позиция, сме помислили извън нея и по същество, то това най-вероятно ще се окаже полезно за начина, по който ще си изградим въпросната позиция.
Това, което става с планетата, е естествено следствие от свръхпопулацията на Хомо сапиенс. Нашият вид се размножава в среда практически без естествени врагове. Всеки друг вид на планетата бива регулиран числено от своите естествени врагове, от количеството храна, от конкуренцията за хабитати. По всички тези точки човекът се конкурира единствено със себе си.
В популисткото говорене истината е винаги проста: виновни са джендърите или бежанците, виновни са пластмасовите опаковки или въглеродните емисии, виновно е животновъдството или това, че пазарът е глобален. Не бързайте да се мръщите, ако в това разпознавате предпочитана от вас публична теза. Тя много вероятно не е грешна….но сама по себе си не е достатъчна, за да обясни контекста. А в него вината е….ами във всичко. Хомо сапиенс се саморегулира и това е свръхтрудна задача.
Днес живеем така – в умерения климатичен пояс на северното полукълбо ядем банани, в Скандинавието има диня и пъпеш, навсякъде има мобилни телефони. Гладът за риба е всеобщ, все повече хора могат да си позволят автомобил и гардероб, пълен с дрехи. Командировките не спират, а туризмът като продукт е желан от клиентите и нужен на местните – за да оцеляват и да просперират. Макар да има постоянна нужда от наука и иновации, благосъстоянието все пак се създава в бизнеса и пазарът не може еднозначно да бъде сочен като зло. Немалка част от човешките свободи се заявяват и осъществяват точно на неговия терен. Обичайната практика е отделни категории граждани да обявяват за централен проблем неща, които са в разрез с техния жизнен стил и личен избор. Дали това са кравефермите, пътуващите по един в кола, еднократните пелени или някоя друга съвременна даденост, всеки (без дивите племена в Амазония) има нужда за комфортен живот от нещо, не особено нужно за други. В този смисъл всички ние даваме своя принос в унищожаването на общия ни дом в Космоса.
Никой не иска да се върне назад в стандарта си просто ей така, както нито една животинска популация не би се изтеглила от благодатен хабитат, ако няма ясен природен фактор, който да я регулира. И докато нуждата от строги социокултурни и правни регулации е несъмнена, все пак не трябва да се лъжем, че в зенита на световното забогатяване и достъпа на огромни маси хора до все по-благосъстоятелен живот, ще се справим с проблемите само чрез забрани. Целта днес е чрез факторите на културата и познанието си да изградим стратегии на адаптация, преди всевластните фактори на природната регулация да започнат да ни убиват като ни оставят без храна и места за живот.
Да забраним торбичките? Да, защо не. Да забраним сламките – да, нека. Да ограничим движението на коли….ами самолетите, с тях какво? Докато разхищението, наречено „еднократна употреба”, е относително ясен ориентир, то движението на стоки и хора е много по-трудно за регулация и изобщо за обхващане в цялост. Изкушаващо е още да мислим за определени по закон минимални срокове за експлоатация на различни вещи, но до какво би довело това, е твърде спорно. Дори самата еднократна употреба е абсолютно необходима в здравеопазването и хигиената. И ако след всичко, казано по-горе, пак се върнем на сламките и торбичките, постижимото по този път започва да изглежда не просто недостатъчно, а направо смехотворно.
Ако се опитаме да погледнем на човечеството откъм мащаба на Космоса, вероятно ще заключим, че представляваме една цивилизация, за която е време да започне да действа в планетарен мащаб. Нещата, които следват тук, биха звучали като научна фантастика. Но истински странното не е ли, че от всички възможни фантастични стратегии, единствената, чийто автор се радва на широка публичност и финансови взаимоотношения с правителство, е тази за колонизиране на Марс?…. Преди някой луд мозък да е предложил филтриране на океаните; бактерии, които ядат пластмаса или бог (дявол) знае още какво, сюжетът за Марс шества в публичното пространство от жълтините за Мъск до псевдодокументални поредици по National Geographic. Експанзията в нови територии е вероятно най-първосигналната стратегия, но дали би била най-рационалната е доста спорно в този случай.
Тези разсъждения биха могли да тръгнат във всякакви посоки, но за да завърша с нещо, ще се върна към началото. Това, което се случва на нашата планета, е вероятно единственото възможно следствие, предизвикано от нерегулирана популация, а именно – разрушаване на средата и вреди за самата популация. Ясно е какво в това сравнение прави нещата различни – разумът и културата, технологиите, глобалният отпечатък на всичко случващо се. Това, което ще изиграе ключова роля за бъдещето, са следващите изобретения, които ще ни дадат следващата пътека напред, защото пътят назад е химера и лъжа. След парната машина и двигателят с вътрешно горене, след микрочипа и фотоволтаика – може би ще са термоядреният реактор и квантовият компютър, може би ще е пречистване на атмосферата и синтетична храна, не знам. Личното ми мнение е „Стига с тия сламки и с тоя Марс, разчитам, че човечеството ще предложи някои по-приложими лудости.”
* Целенасочено не разсъждавам за климата, а в по-широка рамка – за целия ни отпечатък върху Земята. Ако някой, четейки този текст, вземе да се чуди какво бих казала по темата специално за климата – етолинк. Писах го преди феномена Грета, но и сега мисля точно същото.